Гирланд предпочете да се откаже. Джилиан принадлежеше на Роснолд, а той не беше свикнал да се вре на някого пред краката.
— Това е твърде далеч — строго каза той. — Спете.
И затвори.
Не му се наложи да чака дълго. Вратата безшумно се отвори. Джилиан в леко нощно бельо и сатенени пантофки изглеждаше великолепно. Като затвори тихичко след себе си вратата, тя се промуши в стаята.
— Ей, добър вечер — каза Марк. — Все така ли сте самотна?
Тя се приближи до леглото му. Очите й мятаха мълнии.
— Вие просто сте негодник! Поканих ви и вие трябваше да дойдете!
— Посъветвах ви да си легнете. Но ако не ви се спи, то със същия успех и вие бихте могли да дойдете. Знам едно чудесно средство против безсъние.
Той отметна завивката и се отдръпна, правейки й място да легне.
— Ако си мислите, че ще спя с вас, то можете единствено да се оближете. Дойдох само да ви кажа, че сте негодник.
Гирланд върна завивката на място.
— Вашето заявление е прието. Аз съм негодник. Лека нощ.
Той протегна ръка и изключи нощната лампа. Стаята потъна в мрак.
— Запалете! Та как ще си изляза в тъмното! — възмути се Джилиан.
— Внимавайте да не съборите мебелите. Аз спя. Лека нощ. До утре.
Тя пипнешком заобиколи леглото му и Гирланд, усмихвайки се в тъмното, отново отметна завивката. За миг се възцари тишина, после той чу леко шумолене, това беше нейното бельо, което се плъзна на килима.
Той протегна ръце, пръстите му се плъзнаха по голия гръб и я привлече към себе си.
Не помръдна, докато тя се мъчеше с копчетата на пижамата му. След това прокара длани по кръглите и стегнати бедра нагоре. Тя протяжно въздъхна в екстаз, устните й търсеха устните на Марк.
Гирланд познаваше жените. Във всеки случай си мислеше, че ги познава достатъчно добре. Но в любовната игра всяка от тях беше непредсказуема. Понякога биваше разочарован, понякога удовлетворен, но тази нощ с Джили като че ли му отвори очите.
След това те си почиваха, все още треперейки, и Гирланд не можеше да си припомни никоя, която поне веднъж да беше събудила у него такава чувственост и да беше го накарала да се отдаде с такава сила.
Лунната светлина, прониквайки през щорите, рисуваше на пода светлосини стъпалца. Нарядко по пътя преминаваха коли. Някъде от много далеч, от среднощно кафене, се носеха звуци на музика.
Джили галеше гърдите му. Тя прошепна:
— Знаех си, че всичко ще бъде хубаво, но не мислех, че си толкова способен.
— Без коментари, моля. Спете.
Тя се притисна до него, преметна крачето си върху бедрото му, прилепи лице до бузата му. Лекият й дъх гъделичкаше шията му.
Заспаха.
Първите лъчи на слънцето събудиха Гирланд. Той отвори очи и се прозя. Джили лежеше до него, възхитителна в своята непринудена голота. Тя тихичко сумтеше. Слънцето целуваше розовите зърна на гърдите й.
Гирланд лекичко се докосна до бедрата й. Без да отваря очи, тя с лек стон се обърна към него, за да го прегърне. В дрямката нейните прегръдки не бяха толкова страстни, както първия път, но затова бяха по-меки и по-нежни. Само веднъж, като се изви на дъга, тя щастливо извика и омекна в любовна тръпка.
И те отново заспаха.
Като се събуди, Гирланд погледна часовника си. Беше 9:20. Той нежно разбуди Джилиан.
— Трябва да си ходите. Минава девет.
— Е, и какво от това — въздъхна тя, протягайки своето възхитително тяло. — Прегърни ме.
Въпреки че Гирланд не знаеше до колко часа спи Роснолд, все пак не му се искаше да рискува.
Той излезе изпод завивката и отиде под душа. Преди да отвори крана, той извика:
— Хайде, размърдайте се! Ще се видим след час долу.
След като се изкъпа, той се върна в спалнята. Беше си отишла. Той се чувстваше бодър и в прекрасна форма. Поръча си кафе, препечени сандвичи, портокалово сладко, след това се облече и излезе на балкона. Гледаше отвисоко минувачите, сновящи нагоре-надолу по своите си работи и дълбоко вдишваше свежия въздух. Великолепна майска утрин.
В скромния хотел срещу Алпенхофе Малик излезе от стаята си, леко бутна вратата в стаята на Лабрей и влезе.
Ви се гримираше по сутиен и бикини пред огледалото. Лабрей си лъскаше обувките.
— Да, разбира се, влезте! — раздразнено викна Ви, скачайки в пенюара си. — Не са ли ви учили да чукате, преди да влезете?
Малик не отговори. Той хвърли паспорта на Ви на леглото и направи знак на Лабрей да излезе. В коридора му каза: