— Опростил съм ви задачата — каза той, посръбвайки от своето шампанско. — Те ще пристигнат в замъка. Оттук не могат да се измъкнат. Аз ще взема от девицата филмите, а след това вие ликвидирайте цялата банда.
Силк вдигна глава.
— Съгласен съм. Та нали аз съм безработен, докато касетите не са у вас — и като помисли малко, добави: — За това, че те ще пристигнат тук, знаят в хотела. Вероятно са съобщили, че заминават за замъка.
Фон Холц вдигна рамене.
— Ваша си работа. Моята задача са филмите.
— Обичам подобни главоблъсканици — усмихна се Силк и стана. — Аз няма да им се показвам пред очите. Бъдете внимателен с Гирланд. Онези двамата са безопасни, но с този трябва да сме нащрек.
— Чичо ми ме предупреди.
Силк се изкачи по масивната стълба на третия етаж, премина по дългия коридор, с окачени по стените всевъзможни средновековни оръжия, влезе в своите апартаменти: голяма зала и спалня. Заключи вратата, затвори прозореца, гледащ към терасата и парадната стълба, и потъна в тъмно мълчаливо очакване, като паяк, предвкусващ жертвата си.
Обермитен Шлос изглеждаше величествено: огромно владение, заобиколено от седемметрова гранитна стена със стоманени шипове отгоре. Масивната желязна решетка се вдигна пред редицата коли. Гирланд с учудване забеляза, че на вратите на замъка сияеха златни букви „Х Р“.
Защо не „Х Ф Х“? Шофирайки зад черния мерцедес през алея, обградена с огромни дървета, много стара алея, Гирланд предусети нещо лошо. Той още не си даваше сметка за това, но тъмната гора и замъкът, обградени с могъщата стена, силно напомняха клетка. Той искаше да се отърве от своите предчувствия и да се надсмее над себе си, но тягостното усещане не го напускаше.
Приближавайки се до замъка, гората оредя и след пет километра се разстлаха зелени полянки, украсени с бликащи фонтани, тревни площи с лалета и рози. Назъбените кули на замъка изглеждаха много внушително на фона на светлосиньото небе. Разкошна мраморна тераса с не по-малко разкошна парадна стълба, водеща до огромна сводеста врата, в която свободно можеха да влязат два камиона.
— Това е божествено! Фантастика! Никога нищо подобно не съм виждала! Потресаващо!
Тримата слязоха от колата. Роснолд ошашавено въртеше глава. Явно не беше на себе си.
Отвориха се високите, украсени с резба и барелефи врати, и на терасата излезе фон Холц. Той направи жест на покана и каза, усмихвайки се:
— Добре дошли!
Двама слуги с ливреи се заеха с багажа.
— Какво чудесно място! — възкликна Джили. — Нима живеете тук сам? Та тук има минимум петдесет стаи?
Това простодушно възклицание поласка фон Холц.
— В замъка има сто петдесет и седем стаи. Абсурд, разбира се, анахронизъм. Но аз го обожавам. Живея тук почти двадесет години и не бих искал да го напускам.
Гирланд оглеждаше градинската мебел. Всяко столче беше украсено със златна емблемка с инициали „Х Р“. Той недоверчиво погледна графа, който покани Роснолд и Джилиан да влязат, и тръгна след тях.
— Фриц ще ви покаже вашите стаи. Вие, разбира се, искате да дойдете на себе си след пътешествието, да се огледате. Ако не възразявате, ще обядваме след половин час. Наредил съм да приготвят стаи за вас на втория етаж. Не е трудно да се заблудиш в този лабиринт — добави той със смях.
След двадесет минути Джилиан влезе в огромната спалня на Марк, гледаща към парка. В стаята царуваше легло с гигантски колони. Джилиан се беше преоблякла в проста бяла рокля, от украшенията си беше избрала скромна огърлица от едри бели и светлосини камъчета.
— Възхитително — възкликна тя, приближавайки се към отворения прозорец. — А ти само погледни това легло, та то е създадено единствено за любов! Съседната стая е моята… Ще дойда при теб през нощта — прошепна тя.
Гирланд вдигна вежди:
— Нещо не си спомням да съм те канил.
— На мен не ми трябват покани, Дон Жуане. Зная, че ти ме желаеш… даже и сега… Но аз ще дойда довечера.
Тя наистина изглеждаше дяволски съблазнителна.
— Ти знаеш по-добре — проговори той. — Къде е Роснолд?
— В стаята си… Да тръгваме, умирам от глад.
Преди да излязат в коридора, тя хвана Марк за ръка и го погледна в очите, прошепвайки…
— Прегърни ме…
Едва той я взе в обятията си и на вратата се почука. Отдръпнаха се един от друг и Гирланд отвори вратата. Роснолд втренчено го изгледа и се обърна към Джилиан: