— Там има кучета — задъхвайки се, викна тя и млъкна, заглушена от смеха на фон Холц.
— Седнете най-после. Няма да си отидете… Да, там са кучетата. И те ще ви разкъсат на части. Къде са филмите?
Джили се обърна към него с бледото си обезумяло лице.
— Вие все едно няма да ги получите! Пиер, направи нещо! Ама не стой така, де!
Роснолд седеше също бледен. Виеше му се свят.
— Аз те предупреждавах. Аз предчувствах… Излизам от играта.
За Гирланд като че ли бяха забравили всички. Под заинтересувания поглед на фон Холц между Джилиан и Роснолд се разиграваше бурна сцена.
— Той няма да ги получи! — крещеше Джилиан, стискайки юмруци. — Няма да посмее! Няма да ме застави! Не! Не!
— Грешите — изпъшка Холц — когато аз искам нещо, постигам целта си. Винаги. Искате ли да ви покажа как умея да убеждавам?
— Вървете по дяволите! — зарева Джилиан. — Вървете по дяволите! Ако не ме пуснете, аз… аз ще извикам полиция!
Фон Холц я гледаше като капризно и порядъчно омръзнало му дете.
— Вие сте твърде млада и твърде глупава.
В отчаяние тя се хвърли към Марк.
— Ами вие? Защо мълчите? Мислех, че сте мъж, а седите като истукан? Помогнете ми да се измъкна оттук!
— Нашият скъп граф има в ръцете си четири аса — замислено отговори Гирланд: — При такова съотношение на картите аз съм пас. Дайте му филмите.
Тя разочаровано се обърна.
— Няма да ги получите — повтори тя на фон Холц. — Разбрахте ли? Никога!
Немецът с жест я спря и се обърна към Роснолд.
— Може би се съмнявате, че при мен ще се намери средство да ви заставя да говорите, вас двамата? Не ме принуждавайте да правя това! Къде са филмите?
Роснолд облиза пресъхналите си устни.
— Ако му кажеш, ще те убия! — зарева Джилиан. — Той не може…
Фон Холц скочи и с такава сила отхвърли Джилиан, че тя, като прекатури сервираната масичка, отлетя до вратата и се пльосна по гръб.
Гирланд закри с длан очите си. Неговото време да действа още не беше дошло. Той знаеше, че и най-малкото му движение ще послужи като знак за тренираните слуги на фон Холц. Роснолд се спотаи в креслото.
— Извинете ме — обърна се графът към Роснолд — ненавиждам сцените, но, струва ми се, тази идиотка отказва да разбере каквото и да е. Къде са филмите?
— В Париж, в моя сейф в банката.
— Измет! — изрева Джилиан. — Страхливец! Говедо!
Тя се хвърли към фотографа, но Гирланд вече беше на крака и успя да я прихване. Извъртайки се от юмручетата й, той я притисна към себе си.
— Спокойно — шепнеше той — не бива така да се нервничи. С това нищо няма да постигнете.
Тя внимателно го погледна в очите, след това се освободи от прегръдката му и уморено се затътри в отдалечения ъгъл на салона.
Гирланд седна на подлакътника на креслото и запали цигара.
— Ще напишете до своята банка пълномощно на предявителя, господин Роснолд. В този шкаф ще намерите перо и хартия. Когато моят пратеник се върне от Париж, ще можете да си заминете.
Роснолд се колебаеше. После той стана, приближи се до шкафа-секретар. С треперещи ръце, бял като хартията, той написа пълномощното и го подаде на графа.
— Прекрасно. Радвам се, че се разбрахме. След 48 часа вие ще можете да си заминете, а засега си починете. На вашите услуги са басейн и билярд. Но не ви съветвам да излизате в парка. Кучетата са много опасни, а в останалото се чувствайте като у дома си. Ще се видим на вечеря.
Като се усмихваше самодоволно, графът излезе от стаята. Гирланд стана.
— След такъв великолепен обяд бих искал да си почина — обяви той. — Ако искате, ще се срещнем след два часа в басейна.
В четири часа Гирланд излезе от спалнята си по шорти и с пешкир през рамо.
Басейнът със затоплена вода се намираше на задната тераса. Слънцето се отразяваше в светлосинята вода. Двадесетметровият басейн беше снабден със стълбички, наоколо стояха шезлонги, масички, слънчеви чадъри.