Гирланд се гмурна, преплува под водата всичките двадесет метра, отблъсна се от другата стена и се разпери на повърхността на топлия светлосин басейн.
След няколко минути се появи Джилиан. Беше в бели бикини. Тя също се гмурна и с енергичен кроул преплува покрай Гирланд. Той я изпрати с поглед, тя се гмурна, обърна се и още веднъж пресече басейна. Плуваше много технично. Като доплува до бордчето, тя излезе от водата. Марк, без да бърза, заплува към нея.
— Успокоихте ли се? — попита той, като се усмихваше.
— Оставете ме на мира! Никак не е смешно! Какво ще стане с нас сега?
Той я хвана за глезена и я дръпна във водата. Тя падна, като вдигна фонтан от пръски.
— Следят ни — промърмори той, поддържайки талията й. — От третия етаж, прозореца в средата.
Джилиан направи курс до бордчето и обратно.
— Кой е това?
— Аз зная за това не повече от ваша милост. Да идем, да се, ох, попечем на слънце. Да поговорим спокойно, без нервни. Но без да забравяме за прозореца на третия етаж.
Те поставиха два шезлонга един до друг.
— Надявам се, че сте разбрали в каква беда сме попаднали всички — снижавайки глас, каза Марк.
— Заинтригувахте ме. Каква роля играете в тази работа?
Джилиан се обърна към него.
— Баща ви ми поръча да взема тези филми — тихо отговори Гирланд, облягайки се назад и гледайки в светлосиньото небе. — Мен повече от всичко ме удивлява и огорчава фактът, че сте се снимали в такава евтиния.
— Вие работите за баща ми?
Тя вече почти беше скочила, но потисна гнева си и отново се облегна в шезлонга.
— Аз работя за онзи, който плаща повече. На мен не ми харесва баща ви. И вас също не обичам. За мен това е работа… и нищо повече.
— Вие не ме обичате? Хайде, стига лъжи, а какво се случи миналата нощ? — възмути се Джили, изгаряйки го с поглед.
— Когато едно момиче влиза в моята спалня и ми се хвърля на шията, още повече, когато е такова хубавичко като вас, аз обикновено не отказвам. Но това не означава, че обичам това момиче или че то ми харесва.
— Защо пък да не ви харесвам?
— Защото не обичам изнудвачките.
Джили се обърна към него. Беше бледа, с пресъхнали устни.
— Аз… аз ли съм изнудвачка? Но как иначе бих могла да попреча на баща си да стане президент? Пука ми за себе си… Аз съм свършен човек вече, но ще направя всичко възможно, само и само да му попреча.
— Но защо?
— Защото той не заслужава такава чест. Защото той е слаб, тщеславен, глупав човек. Защото и той, и моята майка мислят само за себе си и за своята власт.
Гирланд дълго я разглеждаше, като че ли я виждаше за пръв път.
— Това си е вашата гледна точка… Не бих казал, че не е вярна. Ето, вие работите с Роснолд и с тази пацифистка организация „Долу войната“, насериозно ли го правите?
— А защо не?
— Това е стара история, Джили. Всеки човек иска да бъде първа птичка в своето блато. На Роснолд и на неговата организация сте нужни не вие. С вас те се занимават само затова, че можете да попречите на баща си да стане президент. Но дори и това не ги вълнува толкова много. На Роснолд му е необходим скандал, за да може неговото име да привлече повече привърженици. А от тях той, не се и съмнявайте, ще отхапе голямо парче. Мислили ли сте за това? И дали не затова и вие сте заинтересувани от тази организация, защото тя ви позволява да шантажирате баща си?
— Мислете си каквото искате, пука ми. Може да се разсъждава и така, и не така. Но те първи ми изгадниха живота, а аз не обичам да оставам длъжна!
— Вие уверена ли сте, че именно те са изгаднили живота ви? Не сте ли мислили, че сама сте им помогнала за това?
— Шегувате ли се? — викна тя побесняла. — Моите родители въобще не са ме искали. Те са се старали да се отърват от мен. А сега, когато аз мога да ги насоля, мислите, че ще се спра ли? Чуйте, можете да не ми вярвате, но аз не исках да се снимам. Пиер ми каза, че ако направим това, баща ми никога няма да стане президент, и аз се съгласих.
— Но и вие не искате да ми повярвате — не се сдържа Гирланд. — Отворете си зъркелите. Вие сте просто курва. Идеите на тази пършива организация са ви размътили главата. Харесва ви мисълта, че сте необходима, че е във ваша власт да попречите на някого. Но без Роснолд и неговата банда вие сте безсилна.
— А вие сте отвратителен! Мразя ви! — крещеше му тя в лицето. — Добре де, ще ми вземат тези филми, но аз ще се снимам в други веднага щом се върна в Париж. Никога баща ми няма да стане президент!