Выбрать главу

— Веднага щом се върнете в Париж? — замислено повтори Гирланд. — Кой ви е казал, че ще се върнете в Париж?

Тя ококори очи:

— Как… Какво искате да кажете с това…

— Невъзможно е — прошепна Марк, съзерцавайки малкото облаче. — Не се самозалъгвайте. Когато фон Холц получи филмите, той ще се погрижи никой от нас да не се измъкне извън пределите на замъка. И нито Роснолд, нито вие вече някога ще можете да се занимавате със своята порнография.

Джилиан омекна. Тя помълча за минутка, след това се опита да възрази, но съвсем неубедително.

— Той няма да направи това. В края на краищата той обеща, че веднага щом получи филмите, ще можем да си заминем. А в Париж ще си снимаме нови.

— Тъжно е, че вие никога повече няма да видите Париж.

Джилиан с труд намираше думите.

— Да не би да мислите…

— Да, да… Определено, веднага щом касетите бъдат тук, вашият очарователен граф ще се избави от нас. — Марк вдигна глава и обгърна с поглед широките поляни и тъмната гора наоколо. — Тук има достатъчно скрити местенца за три трупа.

— Ще ни убие… Не, не ви вярвам.

— Ако с тази работа се е заел неговият чичо, а в това няма нужда да се съмняваме, той няма да се замисли дали да убие или да не убие един комар.

— Но… ама не може да се убият трима души просто така?! — простена тя. — Не. Не! В хотела знаят, че сме тук. Ако изчезнем, ще се вдигне шум… Полицията… Не, това е невъзможно, той няма да посмее.

— Преди да сляза тук, от своя прозорец видях нещо интересно — отсечено отговори Марк, примижавайки срещу слънцето. — Един от слугите на фон Холц замина на вашия триумф, а другият — на моята кола. Струва ми се, че ще върнат триумфа на паркинга на летище Мюнхен, а моята ще я захвърлят все едно къде. Да, разбира се, полицията ще пристигне тук, но фон Холц е много важна птица по тези места. Той ще каже, че сме прекарали при него нощта, а след това сме заминали за Париж и че той е неприятно изненадан от нашето внезапно заминаване. Да не би да си мислите, че полицията ще претърси всеки квадратен метър на това исполинско владение, за да намери нашите трупове?

Джилиан трепна.

— Все едно, не ви вярвам… Вие просто искате да ме сплашите, защото ме мразите.

Гирланд вдигна рамене.

— Аз не изпитвам омраза към вас, Джили. Просто си мисля, че вие сте едно бедно комплексирано момиче. Към такива изпитвам жал. Чуйте ме, пратеникът ще бъде в Париж довечера около десет часа, утре сутринта ще получи касетите и ще излети със самолета в 14 часа за Мюнхен. Към осемнайсет часа трябва вече да се е върнал. Значи, дотогава ние трябва да намерим начин да се измъкнем оттук живи и по възможност невредими.

— Наистина ли мислите, че този човек ще ни убие?

Гирланд й се усмихна като на момиченце, дошло при него с детски въпрос.

— На негово място бихте ли постъпили по друг начин? — произнесе той, стана и си отиде.

Джилиан излезе на широката полянка. Покрай гората тя забеляза две огромни черни кучета, които я гледаха, облегнали муцуни на лапите си.

Полазиха я тръпки. Тя се загърна в хавлията си и тръгна след Марк.

* * *

Като се върна, Гирланд почувства, че в стаята е имало някой. Той ни най-малко не се учуди, че графът беше наредил на своите хора да му пребъркат куфара. След като заключи вратата, той изтръска цялото му съдържание на кревата. Слугите на фон Холц не бяха професионалисти в тази работа. Той натисна невидима пружинка, отваряща двойното дъно. Там беше скрито всичкото му оръжие: осемзаряден автоматичен пистолет „Валтер“, двустранно остър финландски нож и плоска бомбичка със сълзотворен газ. Тръгвайки на пътешествие, Гирланд винаги вземаше със себе си целия комплект. Като се увери, че оръжието си е на мястото, той затвори двойното дъно и подреди багажа.

Привечер захладня. Гирланд се откъсна от съзерцанието на безупречно окосената поляна и фонтаните, и затвори прозореца. Взе си един горещ душ и се преоблече за вечеря. Тъкмо връзваше вратовръзката, когато изведнъж се отвори широко вратата и в стаята се втурна Джилиан с кръгли от страх очи. Лицето й беше мъртвешки бледо.

— Попречете му! — изстена тя, дърпайки Марк за ръката. — Той иска да избяга!

Гирланд действаше мълниеносно.

— Къде е?

— Слиза от балкона по водосточната тръба!