Марк излезе на терасата и видя долу Роснолд. В ръцете си държеше средновековна секира, която беше свил от стената на галерията.
— Роснолд, върнете се! — викна Гирланд.
Джили, дотичала след Марк, също започна да вика, но Роснолд не ги слушаше. Той се стопи в тъмнината. Тревата погълна шума от стъпките му.
Внезапно от покрива на замъка светна мощен прожектор. Лъчът светлина намери Роснолд. Мярнаха се бързите мълчаливи сенки на овчарките. Роснолд замръзна. Блесна секирата и едната овчарка се затъркаля по тревата с разсечена глава. Роснолд диво закрещя. Отново се хвърли да тича, но втората овчарка го настигна и му се хвърли на гърба. Роснолд изрева и се хвърли по корем. Песът отскочи и веднага отново се хвърли върху своята жертва. Този път фотографът беше готов за атака. Секирата се стовари върху звяра, песът изквича от болка, претърколи се през глава и се впи в осакатената си лапа.
Джили, сдържайки стоновете си, наблюдаваше сцената. Все още въоръжен с окървавената секира, Роснолд отскочи вдясно. За миг прожекторът го изгуби, но бързо го напипа отново. Роснолд с всички сили се носеше към гората. До спасителната тъмнина оставаха само пет-шест метра, когато щракна изстрел. Роснолд като заек подскочи и рухна на земята. Куршумът, калибър 22 му бе пробил тила и бе заседнал в мозъка.
Отчитайки бясното темпо на Роснолд и лошото осветление, Силк се поздрави с най-добрия изстрел за последната година по движеща се мишена.
Джилиан втренчено гледаше безжизненото тяло на Роснолд, осветено от прожекторите.
— Те го убиха! — простена тя. — Аз го предупреждавах, говорих му, но той беше обезумял от страх. Не искаше да ме слуша.
Без да й обръща внимание, Гирланд бързо отиде в стаята си, хвана куфара, изсипа дрехите и взе пистолета си. Напъха го в джоба на панталона, след това както му падна натъпка дрехите обратно и щракна ключалките.
Бледа и цялата трепереща в стаята дотича Джилиан.
— Успокойте се! — сурово й подхвърли Марк. — Точно така трябваше да стане.
Гирланд я хвана за раменете и я разтръска.
— Ш-ш-шт… Нито звук!
Той я побутна към стълбите и й каза да се качва. Един етаж по-нагоре огледа коридора и й посочи стълбите към горния етаж. В това време се чу тропот. Слугите на фон Холц се втурнаха на втория етаж.
Четвъртият етаж беше необитаем и тъмен. Гирланд се наведе през перилата. Слугите на фон Холц бяха обградили втория етаж. Един от тях извика:
— Няма го тук!
Явно бяха претърсили вече всички стаи на етажа. Разнесе се звън. Гирланд повлече Джили в тъмния коридор.
VI
Фолксваген-1500 спря край пътя близо до внушителната решетка, преграждаща пътя към Обермитен Шлос. Бедно облечен гигант със сребристи коси се наведе над мотора. Друг човек, седейки направо на тревата край пътя, пушеше цигара. От време на време минаваха коли на път за Мюнхен, но нито един шофьор не им предложи помощта си. Слънцето залязваше зад дърветата. Последните му лъчи като златни петна се оглеждаха в купето на колата.
Малик за пети път провери свещите. Преструваше се, че човърка мотора. Никой не го следеше, но той не искаше напразно да рискува.
Постави свещите на мястото им. В това време се вдигна решетката на вратата и на пътя внимателно се изтърколи яркочервеният триумф. Малик се изправи и изпрати колата с поглед. Зад волана седеше не Роснолд, а късокрак блондин в износен костюм. Малик затръшна капака.
— Тръгвай след него! — мигновено взе решение той.
Ленц пъргаво скочи в колата.
— А ти? — попита той, палейки мотора.
— Не се притеснявай за мен. Не го изпускай от погледа си. Разбери накъде е тръгнал и доложи за това на Ковски.
Ленц кимна, превключи на първа и се понесе след триумфа по шосето за Мюнхен.
Малик навлезе в гората и седна в сянката на гъстия храсталак. След пет минути от вратите на замъка излезе мерцедесът на Гирланд. Малик замислено си потриваше бузата. Като че ли не е сбъркал. Гирланд, Джилиан и Роснолд са попаднали в капан. Засега не е възможно нищо да се предприеме. Трябва да се изчака настъпването на нощта.
След два часа, когато вече съвсем се стъмни, той незабелязано се промъкна покрай стените на замъка. На около четиристотин метра от главния портал той се спря и внимателно изследва гранитното съоръжение. Острите стоманени шила стърчаха тъкмо на място. Той измъкна от джоба си дълго найлоново шнурче със скобка, обвита в ластик. От втория опит скобката здраво се зацепи за железния прът. Малик се огледа наоколо. Нямаше никой. Опирайки се с крака на стената, той се изкачи горе. Оттам дълго се вслушва в нощната тишина, вглежда се в най-близките храсталаци. След това откачи скобката, нави връвчицата и я пъхна в джоба си. Тогава скочи на мекия мъх.