Като сянка той се плъзгаше от дърво към дърво, докато не стигна до края на гората.
Облаците скриха луната и Малик не виждаше нищо, освен далечните светлини на замъка. Той се изкатери на едно дърво и зачака.
Малик виждаше човека, спускащ се от балкона на втория етаж, виждаше жената, навела се през перилата. Видя как мъжът тежко скочи на мраморната тераса, изправи се и прескачайки по три стъпала, затича надолу. Ето, той изскочи на поляната.
Внезапен поток от светлина на прожектор от покрива улови от тъмнината бягащия човек. Малик наблюдаваше кратката и жестока схватка на човека с кучето. Мъжът се носеше направо към него. След това Малик чу глух изстрел и видя как убитият рухна на земята.
След няколко минути до мъртвеца се приближиха двама в ливреи и го отнесоха в замъка.
Лю Силк и фон Холц стояха на осветената тераса на замъка, гледаща към гората. В ръцете си фон Холц държеше микрофон. Той говореше бавно и разбрано. Високоговорителят разнасяше думите му по цялата гора.
— Не се приближавайте до стените. Включен е електрически ток. Смъртоносно напрежение. Не можете да се измъкнете от замъка. Върнете се. Господин Роснолд е ранен, но не опасно. Връщайте се. Връщайте се.
Силк нетърпеливо чакаше.
— Сигурен ли сте, че не могат да си отидат?
Фон Холц изключи микрофона:
— Абсолютно. Никой не би могъл да се измъкне оттук. Стените и решетката са под напрежение. Наистина, ще ни е нужно време, за да ги намерим. Ако имах глутница кучета, би било по-просто. Но сега нямам нито едно.
— И няма откъде да вземете кучета?
Фон Холц поклати глава.
— Кучетата бяха насъскани срещу човек. Онзи гад ги уби, а съседите нямат ловни кучета. И при това би ми се наложило да обяснявам за какво са ми потрябвали…
Фон Холц отново включи микрофона…
Малик под тъмнината на гората слушаше и мрачно се хилеше.
Гирланд в сянката на гледащия към терасата прозорец на четвъртия етаж слушаше и също се усмихваше. След това се отдръпна в дълбочината на натъпкана с мебели стая.
— Дотук добре — прошепна той на Джилиан — те си мислят, че се крием в гората, надявах се именно на това.
Гирланд запали мъничко фенерче и плъзна лъч по стаята.
— Като в мебелен магазин — измърмори той, хващайки Джилиан за ръка.
Марк тихичко отвори вратата и се ослуша.
— Какво ще правим? — шепнеше Джилиан. — Ако ни намерят… ще ни убият, нали?
— Все пак не бива да ни намерят. На разсъмване ще започнат претърсване и има шанс отначало да тръгнат към гората. Когато всички тръгнат, ще сляза да се обадя по телефона. Добре ще е да намеря телефон. Ще ми се да предупредя командването на американските войски в Мюнхен. Те ще приложат сила и ние можем да се измъкнем оттук целички като пъпчици на цветя. Това не би отнело много време. Жалко, налага се да пропуснем вечерята, но ще почакаме до закуска.
— Войски? Да не сте се побъркали! — възкликна Джилиан, стараейки се да разгледа израза на лицето на Гирланд. — За какво ни е армията? Трябва да се извика полиция!
— Не, малката ми. Именно войски. Не бива да забравяме, че вие сте дъщеря на бъдещия президент. Когато им кажа, че ви държат тук като заложница, цялата войска на САЩ, разположена в Германия, ще предприеме щурм на замъка. Не е изключена и бомбардировка от авиацията.
— Не! Няма никога да се възползвам от помощта на баща ми!
Гирланд въздъхна.
— Твърдо ли сте го решили?
— Да! Аз никога не…
— Добре, добре. Не се нервирайте. Разбрах. Вие не желаете да ви спаси американската армия. Жалко… Би било чудесно да се види щурмът и парадът на войските по алеите на замъка. Генералите приемат парада. Екстра! Знаете ли какво ще направите сега? Ще слезете при графа. Любезно ще му обясните, че не ви се иска да се възползвате от помощта на баща си и ще го помолите да бъде така любезен да ви пререже гърлото.
Джилиан потиснато мълчеше.
— А-а-а! — изведнъж закрещя тя. — Мразя ви! Това е нечестно! Вие нищо не разбирате!
Гирланд затисна устата й с ръка.
— Ш-ш-шт! Ама не. Разбирам, че вие твърде бързо сте пораснали. Физически. Но сте си останали дете по отношение на интелекта. Вие наистина ли не искате да ви спаси американската армия?