— По-добре да умра!
— Това не е изключено. Добре. Бях ви казал, че принципните момичета ме уморяват, те вечно ми се врат под краката. В такъв случай аз ви напускам. Не се съмнявам, че сам ще се измъкна по-лесно. Можете да чакате тук докато ви намерят. Лично на мен не ми е нужна американската армия, за да се измъкна оттук. Покажете високата класа на вашите принципи. Привет, малката ми… благодаря за креватната интермедия, беше божествено!
— Няма да ме изоставите!
— Ще ви изоставя, уви! Съжалявам, наистина, но на мен ми е по-скъпа собствената кожа. Хубавички момиченца с политически идеи — това винаги е тежест. Слизайте при графа. Кой знае, може пък да се ожени за вас. Въпреки че хващам се на бас — той по-скоро ще ви заколи.
Като че ли ток раздруса Джилиан.
— Как можете да ме изоставите?
— Не бива толкова да нервничите, малката ми. Сама си избрахте… Впрочем, можем да се договорим… Да кажем, аз се наемам да ви измъкна оттук без помощта на армията…
— Какво искате да кажете с това? Как така да се договорим…
— Вие ще трябва да ми обещаете, че ще оставите баща си на мира. Ще ми обещаете, че няма повече да се свързвате с пацифистки организации и още по-малко да се снимате в порно-филми.
Тя жално изстена:
— Вие наистина ли работите за баща ми?
— Не, скъпа. Аз работя за себе си. Аз съм наемен войник и с тази работа съм се заел изключително заради парите на баща ви. Не ми пука за него, но когато се захвана за някоя работа, винаги я довеждам докрай. Или ще ми дадете честна дума, или ви оставям. Аз винаги ще се измъкна. Честна благородническа, Джили. Не ми пука за вас и за баща ви. Ако си въобразявате, че можете да минете без мен, връщайте си се в Париж и се снимайте в нов боклук! Сбогом!
— Това е шантаж — изведнъж успокоила се каза Джилиан.
— И какво от това? Да не би това да е в разрез с вашите принципи? Имаме още време. Помислете си, а аз ще се полюбувам на пейзажа.
Той се приближи до прозореца. Дългото пипало на прожектора все още претърсваше гората. Долу цареше оживление и той се зарадва, като не видя кучетата. И все пак хората на графа бяха твърде много… двадесет, а може би и тридесет… Да се преброят точно беше невъзможно. Те ту се появяваха в ивицата светлина, ту изчезваха.
Накрая той реши, че Джилиан през това време вече би могла да вземе някакво решение.
Дори и тя да не му даде честна дума. А много ли струва нейната честна дума! Той, разбира се, няма да я изостави, но все пак се надяваше блъфът му да е успял. Обърна се към нея.
— И така, да си кажем ли сбогом?
— Ако ви обещая, уверен ли сте, че ще ме измъкнете оттук?
— А аз мога ли да вярвам, че ще удържите на думата си?
— Умея да държа на думата си. Нека да съм курва, неморално животно, но на думата си държа винаги.
В мрака Гирланд се приближи до нея и я хвана за ръка.
— Ако излъжете — каза той — нека всичко, което съществува по света, да загуби за вас смисъл. По-добре да умрете…
— Стига сте ми чел морал — измъкна ръката си тя побесняла. — Казах, че ще удържа на думата си. Колко пъти да ви повтарям? Вие самият в състояние ли сте да ме измъкнете оттук жива?!
— Не мога да бъда сигурен, Джили. Там долу има повече от тридесет въоръжени слуги и стените са под напрежение. И освен това има един великолепен стрелец, удивително добре познаващ работата си. Има един граф, който няма да пожелае да ни пусне така просто… Шансовете ни са малки, но аз съм готов да рискувам. С вас моите шансове намаляват, но няма нищо невъзможно. Докато съм с вас, вие имате надежда. Без мен нямате никакви шансове. Те убиха Роснолд. Ще убият и вас. Не е толкова сложна сметката. Налага се да ми се подчините напълно и да не изпадате в паника. Това също е сложно, но не е невъзможно.
— Добре, само ме измъкнете оттук.
— Ето това ми харесва. А сега трябва нещо да разузнаем. Имаме цяла нощ пред себе си. Да си потърсим легло.
— Какво, да не би да искате да спите?
— Ами защо не? Имаме време.
— Защо не си тръгнем сега?
— Трябват ми филмите. Когато ги дам на баща ви, той ще ми плати 10 000 долара. Значи, трябва да почакаме, докато донесат касетите. А след това можем да си ходим.
— Вие сте побъркан. Никога няма да ги получите. Как ще ги вземете?
— Спокойно, Джили. Повярвайте ми. Аз ще си тръгна оттук само с касетите. Имам достатъчно възможности да го направя. Повярвайте ми и ми позволете да решавам сам… А сега да тръгваме да си търсим легло.