Уорд отново се намръщи.
— Значи казвате, че е била убита другаде и после е донесена тук?
— Не задължително. — Погледнах Конрад, за да видя дали не иска той да отговори. Патологът обаче продължаваше да оглежда останките. — Където и да е било тялото в началото, трябва да е било при почти същите условия като тук. Сухо, проветриво и достатъчно горещо място, за да протече бързо мумифициране. Това е доста рядка комбинация.
— Мислиш ли, че трупът е бил тук през цялото време и само е преместен в друга част на тавана? — попита Уорд.
— От това, което виждам, да, възможно е.
— Не виждам логика. — Уилън прозвуча раздразнено. — Какъв е смисълът? Ако някой се е страхувал, че трупът може да бъде открит, защо не го е занесъл другаде? И защо е чакал да се мумифицира, преди да го премести?
— Не знам — признах аз. — Но мисля, че трябва да претърсите останалата част от тавана за пашкули от мухи.
— Добре, ще проверим. — Уорд наблюдаваше патолога, който не обръщаше внимание на разговора ни, а стоеше наведен напред и разглеждаше сгънатите ръце на трупа. — Открихте ли нещо, професор Конрад?
— Върховете на пръстите са силно наранени. Отчасти може да е от гризачи, но не мисля, че е само това.
— Може ли да погледна? — попитах аз.
Той се дръпна, за да ми направи място. При това състояние на тялото беше трудно да се прецени кои наранявания са получени преди смъртта и кои — след. Някои от изсъхналите пръсти бяха наръфани от малки зъби, а ноктите бяха започнали да падат по време на първоначалното разложение. Но самите върхове на пръстите бяха разкъсани, а ноктите — счупени и напукани, като един от тях изцяло липсваше.
— И аз не мисля, че това е работа на плъховете. Изглежда, че поне отчасти пораженията са нанесени, докато е била жива — отбелязах.
— Искате да кажете, че е била измъчвана?
— Вие упорито задавате въпроси, на които не можем да отговорим — измърмори Конрад. Тръгна да се изправя и коленете му изпращяха. — Видях достатъчно. След като приберете ръцете в пликове, можете да изпратите тялото в моргата. Мисля, че може с голяма сигурност да се каже…
Млъкна рязко, защото в този момент над главата му с бърз трептящ звук като от прелистване на книга се стрелна тъмен силует. Прилепът изчезна за секунда, но появата му стресна патолога. Той залитна назад, като размаха ръце, и кракът му се плъзна от ръба на металната плоскост. Със сухо изпращяване тънкият под се строши и слоевете мръсна изолация оживяха сред облак прах около преминаващия през тях крак на Конрад. Уилън успя да го хване за китката при залитането назад и за секунда помислих, че ще го задържи.
Но после Конрад и цяло парче от пода под него изчезнаха с трясък на чупещи се дъски и мазилка.
3
— Назад! Всички назад! — извика Уорд, давейки се.
Въздухът бе наситен с прах и искрящи частици от стъклена вата. Всички около мен кашляха — хартиените маски на лицата им бяха безполезни срещу миазмата, която сега изпълваше въздуха. Очите ми засмъдяха, сякаш бяха пълни с пясък, когато се опитах да погледна надолу в зейналата дупка. Един от прожекторите се беше преобърнал при падането на плоскостта и сега стоеше под такъв ъгъл, че лъчът му осветяваше тъмнината отдолу.
— Включително и ти — нареди ми Уорд.
Тя се приближи предпазливо по металните плоскости до края на дупката. Разкъсаните парчета изолация висяха надолу, все още закачени на счупените греди, стърчащи над бездната като копия.
— Професор Конрад! Добре ли сте? — извика Уорд.
Не последва отговор. Това беше викторианска сграда и помещенията бяха достатъчно високи, за да си потрошиш костите, ако паднеш от тавана, дори и ако няма покривни греди и метални плоскости, които да се стоварят отгоре ти.
— Не стойте така, а тичайте долу да видите как е! — изкрещя Уорд на полицаите, които стояха най-близо до входа на таванското помещение.
— Гредите сигурно са изгнили — отбеляза Уилън, когато те хукнаха надолу. — Госпожо, трябва да…
Тя кимна и неохотно се отдръпна от дупката.
— Добре, всички вън! Стъпвайте внимателно, вървете един по един и не прекалено близо един след друг. Хайде, мърдайте!