— Добре. — Уорд звучеше твърде уморено, за да се ядоса. — Кой предложи мястото за срещата, ти или Одуя?
Опитах се да си спомня.
— Той предложи. Каза, че знае пъба от годините си като адвокат.
Уилън изсумтя, но не каза нищо. Уорд кимна.
— Одуя нямаше кола, затова всеки, който е знаел къде отива, би могъл да предположи, че ще вземе метрото. Оставало е само да паркира някъде и да чака.
Притиснах очите си с палец и показалец и пак си го представих как слиза от тротоара: Доктор Хънтър! Поклатих глава, сякаш можех физически да прогоня образите, предизвикани от тези думи.
— Имате ли някакво предположение за причината? — попитах.
— Все още не можем напълно да изключим възможността за терористичен акт, но това по-скоро прилича на целенасочена атака срещу Адам Одуя — каза Уорд. — Може и някой да е имал зъб на Даниел Миърс, но засега всичко сочи, че той е невинна жертва. Просто е имал лошия късмет да пресича улицата едновременно с Одуя.
— Ти обаче си извадил късмет — каза Уилън. — Ако беше излязъл пръв от моргата, можеше да си на негово място.
Не се налагаше да ми го напомня.
— Имате ли подозрения кой може да е бил?
Уилън сви рамене.
— Одуя бе приел като лично призвание да настройва хората срещу себе си. Ако търсим кой му има зъб, списъкът ще е дълъг.
Усетих колебанието в гласа му. Погледнах изпитателно двамата.
— Знаете кой го е извършил, нали?
Уилън погледна Уорд. Тя въздъхна.
— Кийт Джесъп е изчезнал. Вчера го търсихме, за да го разпитаме за азбеста и буйстването му пред „Сейнт Джуд“ оня ден. Никой не знае къде е. Жена му го видяла за последно преди три дни, когато се прибрал пиян и агресивен след сцената с Адам Одуя. Опитала се да го изгони и той започнал да троши неща, а после избягал, след като съседите се обадили в полицията. Сигналът е регистриран, проверихме.
Джесъп ли? Облегнах се на стола и се опитах да си представя строителя като част от уравнението. Този тип беше пияница и простак и със сигурност мразеше Одуя. Беше го обвинил, че е забавил разрушаването на „Сейнт Джуд“, и се беше нахвърлил да го бие в присъствието на полицаи.
Но все пак имаше голяма разлика между това да удариш някого и умишлено да го прегазиш.
— Наистина ли мислите, че може да е бил той?
— Мисля, че искам да го разпитам — сухо отговори Уорд. — Знаехме, че забавянето в „Сейнт Джуд“ нанася финансови щети на Джесъп, но положението се оказа много по-лошо, отколкото мислехме. Фалирал е. Банките са наложили запор върху имуществото му и тъй като е заложил къщата си като обезпечение, ще изгуби и нея. Освен това жена му се развежда с него и я разбирам. Той губи всичко.
Беше ми трудно да мисля. Чувствах се изтощен, емоционално и физически изцеден от трагедията пред моргата. И все пак нещо не се връзваше.
— Видях колата на Джесъп пред „Сейнт Джуд“. Беше стар мерцедес. Седан, а не хечбек.
— Може да има втора кола — каза Уилън раздразнено. — Може да е бил със служебната или с крадена. Все още нищо не се знае.
— Освен това знаем, че Джесъп е пияница с буен нрав и мрази Одуя — продължи Уорд. — Само това е достатъчно, за да го разпитаме. Изчезването му също е твърде подозрително. И азбестът не е единственото, за което ни излъга.
Потърках слепоочията си, където вече усещах наченки на главоболие.
— За какво говориш?
Уорд замълча — може би съжали, че се изпусна. Напрежението от последните дни беше отпечатано върху лицето ѝ. Уилън скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в коленете си, но тя продължи:
— Но да остане между нас, ясно? Научихме, че Джесъп е получил достъп до „Сейнт Джуд“ по-рано, отколкото твърди. Трябвало е да проучи мястото цяла година, преди да започне разрушаването. Все още проверяваме датите, но това съвпада с изчезването на Кристин Горски и Дарън Кросли.
— Чакай малко — казах аз, като се опитвах да осмисля чутото. — Искаш да кажеш, че той може да е замесен в убийствата им? Не само в катастрофата?
— Още нищо не съм казала. Но днес получихме заповед за обиск на работното място на Джесъп. В двора намерихме найлонови платнища, подобни на това, с което беше увит трупът на Кристин Горски. И преди да го кажеш, да, знам, че половината строители в страната вероятно използват такива платнища. Но Джесъп имаше куче пазач в двора, черно-кафяв ротвайлер. Със същия цвят като кучешката козина, която намерихме по платнището от тавана.
— Не беше голям пазач — отбеляза Уилън. — Тъпо е като галош. Беше останало без храна и вода и просто се зарадва, че някой е дошъл да се погрижи за него.
Почти не го слушах. Едно беше да ми кажат, че Джесъп е заподозрян в убийството на Одуя. Но садистичните убийства, които бяха извършени в „Сейнт Джуд“, бяха нещо съвсем различно.