— Отделно от кучето — продължи Уорд, — повечето платнища бяха покрити с циментов прах, което, разбира се, е напълно очаквано за човек с неговата професия. Но на някои от тях имаше засъхнала боя със същия син цвят, като тази на платнището от тавана. Все още я анализираме, но изглежда същата. Жената на Джесъп ни даде негови дрехи и вече имаме проби от косата му. Ако ДНК-то му съвпада с човешките косми, които намерихме върху платнището, сериозно ще загази.
Облегнах се назад. Главата ми се въртеше от толкова много нова информация.
— Какво означава всичко това за Гари Ленъкс?
Уорд разпери ръце.
— За момента все още е главен заподозрян в разследването на случая „Сейнт Джуд“. Но всичко зависи от това, дали отпечатъците му съвпадат с тези от фалшивата стена. Все още не можем да проверим. Затова междувременно ще търсим Джесъп и…
Телефонът звънна в чантата ѝ. Тя го извади, погледна дисплея и лицето ѝ стана напълно безизразно.
— Трябва да се обадя.
Изправи се и излезе от стаята. След като вратата се затвори след нея, с Уилън останахме в неловко мълчание. Той извади телефона си и почна да скролва по екрана.
— Това няма да е добре за нея, нали? — попитах.
За секунда си помислих, че няма да отговори, но той неохотно свали телефона.
— Да, така е.
— Случилото се днес не е по нейна вина.
— Няма значение. Цялото това разследване е катастрофа за престижа на полицията. Може би нямаше да е толкова сериозно, ако можехме да покажем някакъв напредък, но ние имаме един заподозрян, който на практика е недосегаем и в болница, а сега още един в неизвестност. Не изглежда добре, както и да го погледнеш.
Не, не изглеждаше.
— Мислиш ли, че ще остане главен инспектор?
Уилън отново замълча за момент.
— Зависи какво ще става занапред. Ако постигнем пробив с Джесъп или с Ленъкс през следващите двайсет и четири часа, може да ѝ се размине. Ако не…
Сви рамене.
Ако не, цялата вина щеше да падне върху Уорд, помислих си аз. Неопитна следователка — освен това бременна, — натоварена с разследването на първия случай на убийство в кариерата ѝ, беше удобна изкупителна жертва, независимо дали бе справедливо, или не. Сигурно ѝ се е сторило фантастична възможност, когато са ѝ поверили случая.
Сега това можеше да сложи край на кариерата ѝ.
Вратата се отвори и тя се върна. С Уилън я погледнахме, когато седна пак на мястото си, но изражението ѝ бе непроницаемо.
— Обадиха се от болницата — каза тя. — Даниел Миърс е излязъл от операционната. Наложило се е да ампутират крака му.
Господи, горкият Миърс! Само преди няколко часа го бях видял в пъба замислен и мълчалив. От каквото и да се е притеснявал тогава, сега изглеждаше незначително.
— Поне е жив — отбеляза Уилън.
— И това ли се брои за успех? — сряза го тя. — Само един убит и един осакатен? Боже мой.
Уилън се изчерви и сведе очи към масата. Уорд въздъхна.
— Извинявай, Джак.
Той кимна, въпреки че остана със стиснати зъби. Уорд прокара ръка през косата си, като я разроши още повече от преди.
— Добре, мисля, че приключихме. Трябва да се върна в управлението. Трябва да подготвим изявление за пресата, а Ейнсли ще иска да направим брифинг.
— Трябвам ли ви още? — попитах аз.
Очаквах да каже, че мога да се прибирам. Вместо това тя се замисли за момент.
— Всъщност да — отвърна. — Имаме още един проблем.
26
През нощта не спах добре. Мисълта за катастрофата ме държа буден до малките часове, а ако задремех, се стрясках и отново чувах свиренето на гуми и глухия удар. Станах рано и дълго време стоях под душа, като накрая си пуснах ледена вода. Разтреперих се от студ, разсъних се окончателно, но това не ме направи по-адекватен. Образите на Одуя и Миърс на улицата се редуваха с шокиращите новини, които Уорд ми беше съобщила за Джесъп. Чудовищността на случилото се беше достатъчно трудна за приемане сама по себе си, но осъзнаването, че причината може да е нещо толкова незначително — толкова дяволски банално — влошаваше нещата още повече. Преди изпитвах някакво съжаление към строителя, виждайки, че при всичките си недостатъци той страда.
Вече не.
Рейчъл ми липсваше ужасно. Исках да ѝ се обадя, но беше невъзможно, докато е в открито море. Вместо това се опитах да се държа така, сякаш днес е най-обикновена сутрин, и да се скрия от мрачните мисли зад комфортната рутина. Устоях на изкушението да пусна сутрешните новини, докато не закусих с препечена филия и две чаши нескафе. Очаквах, че катастрофата ще е една от водещите новини и се оказах прав. Беше странно да слушам как говорят за Одуя и Миърс в този контекст по радиото; трудно беше да приема факта, че обаятелното присъствие на активиста вече е в минало време. Състоянието на Миърс бе определено като тежко, но стабилно, а нараняванията му — като животопроменящи, но не и животозастрашаващи. Бил по-добре, отколкото можел да бъде, но все пак доста зле. Споменаха ролята на двамата в случая „Сейнт Джуд“, както и неизбежните спекулации и критики за разследването. После се случи нещо, което не очаквах.