Записах се и отидох да се преоблека.
Лампите в лабораторията примигнаха и осветиха стаята. Отидох до един от хладилните шкафове и издърпах чекмеджето с почистените кости на убитата жена. Миърс бе прибрал останките на двете жертви, преди да си тръгне, и го бе направил също толкова грижливо, колкото и сглобяването им.
Извадих разчленения скелет на жената от кутията и започнах внимателно да го сглобявам, като поставях всяка кост на масата в правилната анатомична позиция. Трябваше да призная, че не работех толкова прецизно, колкото Миърс онзи път, но и не беше необходимо. В случая търсех информация, а не естетика.
Жълто-кафявите изгаряния на костите изглеждаха като малки петна. Миърс беше изрязал парченца от тях за изследване под микроскоп и аз самият нямах търпение да ги погледна под увеличение. Но имах по-важна задача.
Трябваше да разбера дали това е Мария де Соуза.
Процедурата бе същата като тази, която приложих при Кристин Горски. След като сглобих скелета на жената, направих опис на зъбите ѝ, като отбелязах всички кариеси и дефекти, както и местоположението на пломбите, коронките и другите стоматологични работи. След като приключих с това, взех зъбната картина на Мария де Соуза. Уорд ми беше казала, че са имали късмет да намерят зъболекаря на изчезналата жена от втория опит. Докато преглеждах картона, недоумението ми растеше. Когато попитах Миърс за разпознаването в пъба (изглеждаше невероятно, че се е случило едва вчера), той ме сряза доста грубо. Сега не можех да разбера защо. Сравнението беше по-просто дори от това, което бях направил с Кристин Горски.
Зъбите на тази жена бяха в по-добро състояние от тези на младата наркоманка и това предполагаше, че независимо дали е търгувала с наркотици, или не, не е била жертва на силна зависимост. Нещо повече, всяка пломба и коронка върху почистените челюстни кости съвпадаше с тези в стоматологичното досие на Мария де Соуза.
Беше най-лесното установяване на самоличност, което човек с моята професия можеше да направи. Нямаше как Миърс да не го е видял. Защо тогава се бе забавил толкова?
Отново погледнах зъбите на мъртвата жена. Единствената нова особеност, която открих в сравнение с картона, беше, че няколко от кътниците бяха пукнати. Уврежданията бяха от двете страни, и на горните, и на долните зъби, но нямаше отчупени парченца или разхлабване, които да подскажат удар в лицето. Пукнатините изглеждаха по-скоро причинени от натиск, сякаш жертвата е стискала зъби толкова силно, че да се напукат.
Била е измъчвана и зазидана в изоставена болница, завързана с каиши и оставена да умре в тъмното. И ти би стискал зъби до счупване.
Но нещо започваше да ме гложди. Спомних си нараняванията, които бях видял и на двете жертви, на местата, където каишите са се врязвали в плътта им. Вероятно са се мятали в опитите си да се освободят въпреки нараняванията и болката, които са си причинявали. Били са адски уплашени и това вероятно бе естествена реакция…
Вцепених се. Естествена реакция…
Вдигнах едно от ребрата на жената, на което се виждаше следа от изгаряне. Петното бе със същия мръсножълт цвят като оцветяването от никотин върху пръстите на пушач. Малко и необичайно ограничено за изгаряне. Сърцето ми затуптя по-бързо, докато идеята бавно изкристализираше в съзнанието ми. Господи, възможно ли беше? Това ли бе станало?
Оставих реброто, свалих ръкавиците и извадих нов чифт от автомата. Отидох при друго шкафче и извадих кутията с разчленения скелет на Дарън Кросли. Миърс бе прибрал костите с обичайната си прецизност и това, което търсех, беше в най-горната част. Извадих черепа и долната челюст, поставих ги под голямата лупа на един плот и включих лампата.
Зъбите на Кросли също бяха напукани.
Някой почука на вратата и ме накара да подскоча. Обърнах се, но преди да отговоря, вратата се отвори.
Беше Ейнсли.
— Добро утро, доктор Хънтър. Може ли да вляза?
Тъй като вече беше влязъл, нямаше смисъл да отговарям. Командирът изглеждаше свеж и стегнат и носеше тъмносин костюм, безупречно изгладена бяла риза и светла вратовръзка, а не униформа. Сакото беше скроено така, че да подчертава стройната му физика. Спря близо до мястото, където работех, и вдигна ръце.
— Знам, че не съм се преоблякъл, но няма да пипам нищо. И няма да ви отнема много време.
— Наред ли е всичко?
— Няма повече кризисни ситуации, ако това имате предвид. Исках да видя как се справяте.
Дори от мястото, където стоеше, долавях афтършейва му достатъчно силно, за да заличи всички химически миризми в лабораторията.