— Току-що започнах. — Внимателно прибрах черепа и долната челюст в кутията. По-късно щях да разгледам подробно останките на Дарън Кросли, но засега бях видял достатъчно. — Някакви новини за Даниел Миърс?
Ейнсли гледаше скелета на жената.
— Засега не. Чухте ли, че е изгубил крака си?
— Главен инспектор Уорд ми каза.
— Ужасно. Разбрах, че сте били там?
Кимнах, но не исках отново да навлизам в тези подробности.
— По новините казаха, че търсите Кийт Джесъп.
Не смятах да споменавам, че Уорд вече ми е казала за намерението на полицията да разпита строителя и за другите убийства в „Сейнт Джуд“. Ейнсли стисна устни, може би при спомена за удара, който бе получил от Джесъп.
— Не беше лесно решение да оповестим името му на този етап, но трябва да го задържим. Този човек е опасен за себе си и за околните. Жалко, че никой не се досети по-рано за него.
Под „никой“ явно визираше Уорд. Търсенето на изкупителна жертва беше започнало.
— Чие е това? — попита Ейнсли, като погледна сглобения скелет.
Говореше, сякаш става дума за автомобилни части, а не за човешки останки.
— Това е жената, която бе намерена с Дарън Кросли.
— А, да. Онази, за която подозираме, че е португалската му приятелка. Работите ли по потвърждаване на самоличността?
— Да, разбира се.
Строго погледнато, това не беше лъжа. Стоматологичният картон показваше, че това е Мария де Соуза, но тепърва трябваше да проверя за излекувани фрактури и други признаци, потвърждаващи самоличността. Можех да кажа това на Ейнсли, но не ми хареса завоалираната му критика към Уорд. Въпреки че беше с по-висок чин от нея, тя водеше разследването.
Засега.
Той кимна, без видим интерес към отговора. Така се досетих, че не е дошъл само за да види докъде съм стигнал с работата.
— Между другото, одобрих решението на старши инспектор Уорд да ви помоли да поемете работата на Миърс — каза Ейнсли, като премести поглед от скелета към мен. Сините му очи бяха непроницаеми като на порцеланова кукла. — „Биоджен“ искаха да изпратят друг, но реших, че имаме нужда от последователност. Вече сте запознат със случая и можете направо да се заемете. И без да подценявам доктор Миърс, реших, че е по-добре да натоварим със задачата човек с повече опит.
Като го слушах как говори, можех да си помисля, че идеята е била негова от самото начало.
— Ще се постарая — отговорих неутрално.
— Не се съмнявам. — Ейнсли изтръска от сакото си нещо, което бе прекалено микроскопично, за да го видя. — Сигурен съм, че няма нужда да ви казвам, че това разследване е от голям обществен интерес. Честно казано, проблемите изникват един след друг и не можем да позволим това да продължи. Очевидно никой не можеше да предвиди, че ще се развие точно по този начин, но въпреки цялото си уважение към старши инспектор Уорд, като се замисля сега, изглежда несправедливо да очакваме, че ще се справи с такова ниво на отговорност.
Ето, изплю камъчето. Уилън очакваше вината да падне върху Уорд и Ейнсли не си губеше времето.
— Защото е бременна ли?
Той бързо даде заден ход.
— Не, разбира се, че не. Но това е първият ѝ случай като водещ следовател и затова не е изненадващо, че е… затруднена.
— Мисля, че се справя доста добре.
Не се застъпвах за Уорд само от лоялност. Тя бе подложена на голям стрес и се беше сблъскала с бързо променящи се събития, които никой не можеше да предвиди. А Ейнсли удобно забравяше, че идеята да привлече частна фирма по криминалистика, чиято каша сега аз трябваше да оправям, беше негова.
Той бавно кимна, сякаш претегляше думите ми.
— За съжаление, не съм убеден, че събитията потвърждават това мнение. Особено след снощи.
Не разбирах как Уорд би могла да предвиди нападението на Джесъп, да не говорим да го предотврати. Знаех обаче, че няма смисъл да споря.
— Защо ми казвате всичко това?
Цивилните консултанти не бяха достатъчно високо в йерархията, за да заслужат такова внимание. И със сигурност не беше необходимо командир от Лондонската полиция да ме информира лично, ако е решил да смени Уорд като главен разследващ.
Той ме погледна замислено.
— Знам, че с Шарън Уорд имате добри работни отношения, но не можем да си позволим повече грешки. Без да я обвинявам, мисля, че на нас останалите се пада отговорността да облекчим напрежението, на което е подложена, по всеки възможен начин. Затова искам от сега нататък да ми докладвате лично.
— Искате да заобиколя главен инспектор Уорд?
— В никакъв случай. Тя е водещ разследващ и трябва да продължите да ѝ докладвате както обикновено. Но бих искал да информирате и мен за всичко, което откриете.