Значи нямаше да махнат Уорд. Все още. Само я поставяха на изпитателен срок, като Ейнсли щеше да я надзирава и без съмнение да контролира всичко отстрани.
— Тя знае ли? — попитах.
— Главен инспектор Уорд е реалистка.
Тоест тя не знаеше. Ейнсли извади визитна картичка от портфейла си и я сложи на масата до себе си.
— Разбрахме ли се, доктор Хънтър?
— Мисля, че да.
— Отлично. — Той дръпна маншета на ризата си и погледна ръчния си часовник. — Сега трябва да тръгвам. Аутопсията ще започне скоро.
— На Адам Одуя ли?
Не ми беше хрумнало, че може това да е причината за посещението на Ейнсли.
— Да, насрочена е за десет. Само че не тук, а в моргата на Белмонт Роуд — добави, като забеляза, че поглеждам към стенния часовник. — Стори ни се по-уместно, след като беше убит тук. Реших да се отбия при вас на път за там.
Тръгна към вратата, но спря и пак се обърна.
— Още нещо. Оценявам, че привлякохте вниманието ни към Гари Ленъкс, но не забравяйте, че сте цивилен консултант. Всички оперативни аспекти — и особено свързаните с потенциални заподозрени — е по-добре да бъдат оставени на преценката на следователите. Все пак разбирам защо се е случило и е било обещаваща следа. Жалко, че се оказа задънена улица.
Не можех да разбера дали ми благодареше, или ме упрекваше, затова не схванах добре последното изречение.
— Не ви разбрах.
Съдейки по казаното от Уорд предишната вечер, мислех, че все още чакат да проверят отпечатъците на Ленъкс.
— Мислех, че старши инспектор Уорд ви е съобщила — каза Ейнсли твърде небрежно, за да прозвучи убедително. — Успяхме да вземем отпечатъци и на двамата. На Ленъкс и на майка му. Нито един от тях не съвпада с тези на местопрестъплението, така че цялото това време и усилия бяха напразни. Е, не съвсем. Сега Ленъкс ще получи адекватна грижа, което, предполагам, е добре. Но едно обаждане до социалните служби би свършило същата работа.
Кукленските очи не се отместваха от мен.
— Е, няма да ви задържам повече, доктор Хънтър. Знаете как да се свържете с мен.
27
След като Ейнсли си тръгна, направих почивка. В коридора имаше диспенсър за вода и отидох да си сипя, докато обмислях това, което бял чул.
Посещението на командира ме беше смутило. Добрата новина бе, че Уорд все още е главен следовател, и докато беше, щях да докладвам за всяко свое откритие най-напред на нея. Нямах намерение да действам зад гърба ѝ, както искаше Ейнсли. Но фактът, че ми бе казал да му докладвам пряко, ме притесни. Уорд беше напълно способна да работи сама и не се съмнявах, че разбира в какво деликатно положение се намира. Въпреки това опитът на старши полицейски началник да я подкопава по този начин не предвещаваше нищо добро.
Другите новини на Ейнсли бяха още по-тревожни. Той беше прав за Джесъп: строителят бе опасен за себе си и за околните и колкото по-скоро го арестуваха, толкова по-добре. Но ако полицията не намереше убедителни доказателства за участието му в убийствата в „Сейнт Джуд“, разследването щеше да се върне там, откъдето бе започнало, без никакви следи и заподозрени. Тъкмо бях започнал да вярвам, че е възможно Гари Ленъкс да е виновен и майка му да лъже, за да го защити. Сега се оказа, че отпечатъците от местопрестъплението не са на нито един от тях. Бяхме сгрешили.
И напразно бях причинил толкова мъка на Лола и на сина ѝ. Чувствах се замаян, сякаш земята под краката ми се движеше. Може би част от това бе реакция на инцидента от предишната вечер. Бях станал свидетел как някой умишлено прегази и уби мой познат и тежко рани друг. Ако това се беше случило на друг човек, като бивш лекар бих му препоръчал консултация с психолог или терапия. Но аз имах свой начин да се справя с шока.
Изпих водата, хвърлих чашката в кошчето и се върнах на работа.
Когато вратата на лабораторията бавно се затвори зад мен, почувствах, че започвам да възвръщам предишната си концентрация. Пукнатите зъби на Мария де Соуза и Дарън Кросли ми бяха дали първа представа за това, което може би се е случило. Сега трябваше само да го докажа.
Миърс ми беше казал, че върху скелета на жената има тринайсет белега от изгаряния, оставени върху различни кости, привидно произволно. На пръв преглед виждах само осем. Един беше на костната издатина на мастоидния издатък, точно зад и над дясното ухо. На дясната ключица имаше друг и още два — на седмото и осмото ляво ребро. Върху срамната кост се виждаше петно, което изглеждаше като едно голямо изгаряне, няколко пъти по-голямо от всички останали, а другите три бяха на метатарзалните кости на краката, две отдясно и едно отляво.