— Пак ли се връщате?
— Надявам се не за дълго.
— А мен питате ли ме?
Махна ми с ръка и като че ли по сигнал точно в този момент слънцето отново се скри зад облаците. Минах покрай купчината развалини и усетих обичайното тягостно чувство при гледката на „Сейнт Джуд“, издигаща се заплашително пред мен. Нито Уорд, нито Уилън бяха вдигнали, когато се бях опитал да се свържа с тях по телефона. Оставих им гласови съобщения, потвърждаващи, че останките на жената са на Мария де Соуза и че трябва да поговорим, но без да споменавам повече подробности. Това, което исках да им кажа, не беше подходящо за съобщение, а така или иначе трябваше да се върна в „Сейнт Джуд“, за да се включа в издирването с кучето. Очаквах, че поне един от двамата ще е там.
Спрях до караваните и полицейските коли, слязох и ги видях на стълбите пред входа на болницата. Говореха с Джаксън, консултанта по претърсването, който носеше мръсен гащеризон, и когато се приближих, няколко други облечени в бяло служители излязоха от мрачния вход на болницата. Издирването явно или беше приключило, или бяха в почивка. Не исках да ги прекъсвам, ако Джаксън докладваше на Уорд за търсенето, и затова изчаках, докато свършат.
Външният вид на Уорд ме потресе. Снощи личеше, че е изтощена. Днес изглеждаше изстискана, с изпито и отпуснато лице. Дори непокорната ѝ коса беше безжизнена. Накрая тя кимна на Джаксън и се обърна. Консултантът тръгна към караваните, а тя и Уилън слязоха при мен.
— Ако си дошъл за претърсването с кучето, закъснял си — каза Уорд, когато се приближих. — Лабрадорът си счупи нокът и треньорката го закара на ветеринар. Не изглежда много зле и сигурно ще можем да продължим утре.
Гласът ѝ беше адски уморен, апатичен и безизразен.
— Получи ли съобщението ми? — попитах.
— За Мария де Соуза ли? Да. Благодаря. Все още издирваме зъболекаря на Уейн Буут, за да разберем дали протезата от котела е негова. Очаквахме някой да е забелязал, ако е носел проклетата протеза, но никой не знае. — Тя като че ли леко се окопити. — Спомена, че искаш да ни кажеш още нещо.
— Разгледах изгарянията на Кросли и Де Соуза. Не са причинени от висока температура.
— Моля? — обади се Уилън.
— Причинени са от електрически ток. Жертвите не са били жигосани. Някой ги е измъчвал с електрически ток, достатъчно силен, за да изгори костите им.
— Сигурен ли си? — умората на Уорд внезапно изчезна.
— По-сигурен не мога да бъда. Визуално изгарянията са сходни, но топлинните са по-големи и по-разсеяни. Ето защо са толкова малки и защо нямаше голямо външно изгаряне. Токът преминава директно през кожата и мускулите. И двата вида изгаряния могат да причинят фрактури, но при електрическите има увреждания и на микрониво. Получават се микроскопични пукнатини в костната структура, каквито открих в този случай. Това обяснява и другите наранявания, като големите фрактури на ръцете. А белезите от врязване на ремъците не са от бой или опити за бягство, а от гърчове. Затова и двете жертви имат спукани зъби — стискали са челюсти твърде силно по време на мускулните спазми.
— Боже мой. — Сега Уорд съвсем се съвзе и трескаво обмисляше току-що наученото. — Какво са използвали върху тях? Някакво електрошоково оръжие?
Поклатих глава.
— Не мисля. Електрошоковите устройства не са достатъчно мощни, за да причинят такива увреждания. Но ако в болницата не е имало ток, трябва да е бил някакъв преносим уред.
— Вътре намерихме автомобилни акумулатори — каза Уилън. — Помислихме, че просто са били изхвърлени, но ако някой е свързал кабели с тях, би ли получил достатъчно напрежение?
— Не знам — признах. — Може би, ако са били няколко.
Това беше неизвестна територия за мен. Нямаше много изследвания за електрическите изгаряния върху кости и бях срещал само няколко публикации за такива. Освен това те отразяваха силни токови удари в резултат на дефектни кабели или трудови злополуки, а в един от случаите — удар от мълния. Нищо сходно с това, което имахме тук.
— Какъвто и да е бил уредът, не мисля, че токът е използван само за изтезание — продължих аз. — Съдейки по местоположението им, повечето изгаряния са нанесени, когато жертвите са лежали. Но Мария де Соуза има един зад ухото, а Дарън — един по средата на гръдната кост. Мисля, че отначало са били зашеметени с електрошок. При него това е станало, докато е гледал напред, а при нея от някой, който се е приближил отзад.
— Може би се е опитала да избяга — предположи Уилън. — Първо нападателят е зашеметил едрия мъж, защото е бил по-опасен, а после приятелката му, когато е хукнала да се спасява.