— Все пак по-добре си върви. Нищо не можеш да направиш, а ще са нужни часове, преди… преди да получим новини.
— По-добре да остана.
— Както решиш. В такъв случай можеш…
От входа на „Сейнт Джуд“ се чу вик. Сред спасителите, събрани на главния вход, настъпи суматоха, която се разпространи бързо към нас като вълни на повърхността на езеро. Уилън се вцепени и като по команда телефонът му иззвъня.
Той го извади от джоба си и раменете му се напрегнаха, сякаш се подготвяше за лоша новина. Гледах го и сърцето ми се сви.
— Сигурен ли си? — попита той с безизразно лице. — Няма ли…?
Последва дълга пауза. Широките му рамене се свиха. Прибра телефона.
— Намерили са я.
Рейчъл ми се обади в 7:00 сутринта, почти не на себе си от притеснение. Беше чула за експлозията в „Сейнт Джуд“ от Световните служби на Би Би Си. Казали само че има жертви при ситуация с вземане на заложници, но тя не могла да се свърже по сателитния телефон на кораба. Трябвало да изчака, докато стигнат до най-близкото пристанище, преди да успее да говори с мен.
— Сигурен ли си, че си добре? — не спираше да пита.
— Добре съм — уверих я.
Обаждането ѝ ме събуди от съня, в който бях потънал от изтощение, но нямах нищо против. Беше хубаво да чуя гласа ѝ. Не си спомнях как съм се прибрал в апартамента, освен че беше късно. Взех такси, защото колата ми все още бе недостъпна пред „Сейнт Джуд“. Въпреки че не се бях намирал близо до експлозията, бях целият в прах. Но бях твърде уморен, за да се изкъпя. След случилото се исках само да заспя.
Отне няколко часа, за да извадят Уорд. След като ми нареди да стоя на мястото си, Уилън тръгна бързо към сградата, като ме остави сам с мислите ми, втренчен в осветената от прожектори празна черупка на „Сейнт Джуд“. Скоро след това съпругът на Уорд излезе от караваната заедно с Ейнсли. Изглеждаше потресен и не на себе си от емоции, когато тръгна с несигурни крачки към разрушената сграда.
Дълго време след това не се случи нищо. В един момент забелязах внезапно раздвижване пред болницата. Поместих се, за да видя по-добре, като стиснах юмруци толкова силно, че ноктите ми се отбелязаха като бледи полумесеци върху кожата на дланите ми. Иззад разрушената сграда наизлизаха спасители и светлоотразяващите ивици на мръсните им предпазни дрехи блестяха на светлината на прожекторите. Санитарите изкараха носилка и макар че върху нея виждах само очертания на покрит с одеяло човек, разпознах съпруга на Уорд, който вървеше отстрани.
Изведнъж одеялото се размърда и той стисна ръката на жена си.
Уилън се върна при мен, след като линейката замина. Все още изглеждаше изцеден, но сега повече от облекчение, а не от напрежение. Подаде ми бутилка вода.
— Не искам друга такава нощ — каза с дрезгав глас.
И аз не исках. Обаждането, което Уилън бе получил по-рано, беше, за да му съобщят, че спасителите са чули думкане под отломките. Когато и те почукали, думкането се повторило в същия ритъм. Незнайно как, Уорд беше оцеляла от експлозията и срутването на сградата. След като проверили чертежите, предоставени, по ирония, от самия Джесъп, осъзнали, че тя е в подземния тунел, свързващ мазето с вече разрушената морга зад „Сейнт Джуд“.
Нямало начин да стигнат до нея през болницата. Входът на тунела беше погребан под стотици тонове отломки, а всеки опит за разкопаването им би могъл да доведе до срутване на останалата част от сградата. Вместо това взели решение да освободят Уорд от другия край на тунела, като разчистят пътя до нея през по-безопасните развалини на моргата.
Спасяването изглеждаше безкрайно, а за Уорд и съпруга ѝ сигурно е било още по-мъчително. Тъй като телефонът ѝ не работел толкова дълбоко под земята, никой нямал представа за състоянието ѝ, докато спасителите не стигнали до нея.
— В доста добро състояние е за тези обстоятелства — каза ми Уилън, докато отпиваше вода. — В шок е и може да има спукано тъпанче от експлозията, но освен няколко порязвания и драскотини, излезе невредима.
— Ами бебето?
— Ще я прегледат в болницата, но засега всичко изглежда наред. Корава мацка е нашата шефка. По-корава, отколкото мнозина подозират.
В гласа му звучеше привързаност и гордост. Погледнах разрушената черупка на „Сейнт Джуд“ и си спомних силата на експлозията, която я бе сринала. Дори сега ми беше трудно да повярвам, че някой е могъл да оцелее там.
— Как е избягала от Джесъп?
— Не е бягала. Той я е пуснал. — Уилън отново напълни чашата си с вода. — Според това, което успя да ни каже, пиел водка, докато залагал експлозивите. Успяла да го накара да говори и когато слезли в мазето, вече доста се бил разчувствал. Опитала се да го убеди да се предаде, но той се ядосал и ѝ извикал да бяга, докато още не е размислил. Успяла да се добере до тунела, преди той да задейства зарядите и хукнала вътре, щом чула, че сградата рухва.