Спешно се нуждаех от промяна.
Пиех второ кафе, когато телефонът звънна. Този път бе Уилън и първата ми мисъл беше, че нещо се е случило с Уорд или с бебето.
Не трябваше да се притеснявам.
— Те са добре — каза ми инспекторът. — Ще я изпишат още днес. Както ти казах, тя е корава.
Звучеше по обичайния си делови начин и емоциите, които му се бяха изплъзнали снощи, отново бяха надеждно скрити.
— Ще дойдеш ли по-късно? — попита той.
— Бих могъл — отговорих, като се опитах да не издавам нетърпението си. — Защо?
— Искам да те питам нещо. Може би не е важно. Просто шефката каза нещо, което ме накара да се замисля.
Това ме заинтригува.
— Във връзка с какво?
— Ще ти кажа по-късно. Има няколко неща, които искам да проверя преди това. Да кажем, в два пред „Сейнт Джуд“? Не се регистрирай, ще се видим на главната порта.
— Искаш да се срещнем пред болницата?
Не успях да скрия недоумението в гласа си. Мислех, че съм видял това място за последен път, и не намирах причина да се връщам там сега, когато бе разрушено.
Но Уилън не издаде нищо.
— Ще ти обясня по-късно. Направи ми услуга, не споменавай на никого. Както казах, може да не е важно.
Докато прибирах телефона си, унинието ми изчезна. След като Джесъп беше мъртъв, а местопрестъплението бе заровено под тонове отломки, очаквах, че разследването ще приключи. Не можех да разбера защо Уилън иска да се върне в „Сейнт Джуд“. И защо трябва да се срещнем там.
Погледнах часовника си — изгарях от нетърпение да разбера. Трябваше да убия още няколко часа, но сега ми хрумна как мога да запълня това време по полезен начин.
Имаше още нещо, което трябваше да свърша.
30
Един камион за боклук беше задръстил улицата. Казах на таксиметровия шофьор да ме остави на ъгъла, платих, слязох и извървях останалата част от пътя пеша. Времето беше променливо, както винаги, отново слънчево след сутрешния дъжд. Разкопчах якето си и се насладих на слабата слънчева топлина върху лицето си. Телефонният разговор с Рейчъл все още помрачаваше настроението ми, но си казах, че е нормално, когато хората са уморени, стресирани и в различни часови зони.
Сега обаче, след невероятното спасение на Уорд снощи, беше трудно да не съм оптимист на дневна светлина и на чист въздух. Е, не толкова чист. Съпътстваше ме сладникавата миризма на боклукчийския камион, бавно пуфтящ и дрънкащ по улицата пред мен.
Дръжките на кафявата хартиена чанта се врязваха в дланите ми, докато вървях към къщата на Лола. Нямаше признаци на живот. Капаците на прозорците все още бяха затворени, мръсотията и паяжините образуваха сивкав слой върху стъклата. Дори новата боя на входната врата изглеждаше избледняла. Все още не знаех каква полза ще има от идването ми тук, освен че щеше да успокои съвестта ми. Нямах никакви илюзии за чувствата на Лола след това, което бях причинил в живота ѝ. Благодарение на мен бе разпитвана от полицията и стана свидетел как синът ѝ инвалид е третиран като заподозрян в убийство.
Въпреки че пръстовите отпечатъци от местопрестъплението бяха свалили подозренията от него, той все още бе отнет от попечителството ѝ, а не мислех, че тя е от хората, които прощават лесно.
Сега обаче, след като всичко свърши, трябваше да проверя как е. Почуках на вратата. Не последва отговор. Камионът спря след няколко къщи, хидравликата му изстена и той погълна следващата порция боклук. Почуках отново, но започвах да мисля, че си губя времето. Дори Лола да беше вкъщи, аз бях последният човек, когото би искала да види. Един от боклукчиите изкрещя и издумка по страната на камиона. Когато машината пак потегли, мярнах движение зад щорите на прозореца на Лола. Е, поне беше тук. Вдигнах хартиената торбичка, за да я види.
— Лола, ще отвориш ли вратата?
Нищо. Свалих торбичката. Почувствах се глупаво от този евтин жест. Знаех, че ще е необходимо повече от едно печено пиле, за да ѝ се реванширам, но се надявах, че това ще я убеди поне да говори с мен. Спирачките на боклукчийския камион изсъскаха, когато той спря зад гърба ми и закри слънцето. Чух още думкане, докато работниците изпразваха кофите на къщите отсреща. Сложих хартиената торбичка на прага и се обърнах да си ходя.