Вратата се отвори. Лола ме гледаше с ледено изражение. Погледът ѝ се стрелна към камиона за боклук зад мен. После тя се дръпна от вратата.
— Влез.
Оказа се по-лесно, отколкото бях очаквал. Взех торбичката и влязох. Боклукчийският камион още повече затъмняваше затворения прозорец. В полумрака видях, че лекарствата, с които по-рано беше пълна стаята, вече ги няма. Леглото обаче бе на старото си място и въпреки че чаршафите бяха свалени от мръсния матрак, миризмата на изпражнения и урина все още се усещаше.
Когато Лола затвори вратата и се обърна към мен, шумът от камиона за боклук постепенно се отдалечи.
— Какво искаш?
— Дойдох да видя как сте.
— Защо?
Не можех да я виня, че е враждебно настроена. Бюфетът, напомнящ олтар, със снимките на младия Гари Ленъкс, стоеше срещу празното легло, въпреки че там вече не лежеше никой.
— Исках да видя дали мога да помогна с нещо…
— Не направи ли достатъчно? Взе всичко, което ми беше останало. Какво още искаш?
Все още държах пакета с печеното пиле. Сега то изглеждаше като жалко предложение за мир.
— Съжалявам, знам, че ви…
— Съжаляваш? О, значи всичко е наред! Досаждаш, държиш се, сякаш лайната ти не смърдят, и през цялото време планираш това — тя махна с ръка към празното легло. — Сега доволен ли си?
Лола се втренчи в мен; гърдите ѝ се издигаха и отпускаха гневно. Идването ми тук беше грешка, осъзнах сега и се питах как изобщо съм могъл да си помисля, че ще е другояче. Отвън се чу съскане; боклукчийският камион се отдалечи от прозореца и отново пропусна дневната светлина в стаята. Тъкмо мислех да тръгвам, когато нещо в хлътналите ѝ очи се промени. Протегна ръка.
— Я дай това.
Дръпна торбичката от ръцете ми, спря за миг, за да подуши аромата, идващ от нея, после я хвърли до умивалника.
— След като си тук, предполагам, че ще пиеш един чай.
Това беше последното, което очаквах, но тя вече сипваше вода в каната. Кимна рязко към очуканата маса за хранене.
— Можеш да седнеш.
Все още изненадан, издърпах един стол и седнах. Погледнах бюфета със старите снимки на сина ѝ като малък.
— Как е Гари? — попитах.
Тя стовари каната с трясък върху масата.
— Не произнасяй името му!
Внезапното избухване ме изненада; не очаквах да видя такава злоба в очите ѝ.
— Извинявайте, исках само да разбера как е.
Лола положи видимо усилие да се овладее. Отново се обърна.
— Попитай лекарите, като толкова те интересува.
Атмосферата в стаичката изведнъж стана ледена. Съжалих, че не отказах поканата ѝ за чай, но сега не можех да си тръгна. Лола също изглеждаше изнервена. Взе една чаша и я обърна безцелно с дъното нагоре; отвори хартиената торбичка с пилето и пак я затвори.
— Колко ти дължа?
— Нищо, това…
— Вече ти казах, че нямам нужда от подаяния! — заяви, като ме изгледа със зле прикрито презрение. Имаше и още нещо, което не можах да определя. — Ще си взема чантата. Чакай така.
Излезе през вратата в дъното на стаята и я чух да се качва по стълбите. Забравена, електрическата кана на масата изщрака. Поех си дълбоко въздух. Очаквах Лола да откаже да говори с мен или да закрещи обиди, но не и този едва сдържан гняв.
Звънът на телефона ми ме накара да подскоча. Извадих го и видях, че е Уилън. Замислих се дали да не го пренебрегна, но Лола още беше горе и можеше да има новини за Уорд. Хвърлих бърз поглед към вратата.
— Всичко наред ли е? — попитах, като се стараех да говоря тихо.
— Ако имаш предвид шефката, добре е. Вече няма търпение да се върне на работа — отговори Уилън. — Къде си ти?
Отново погледнах вратата. Лола още не беше слязла, но не ми се говореше дълго по телефона.
— Не мога много да говоря.
— Тогава да не те задържам. Има промяна в плановете. Хайде да направим срещата в четири вместо в два.
Мислех да отида в „Сейнт Джуд“ направо от Лола. Но както вървяха нещата, така или иначе щях да подраня.
— Защо, проблем ли има?
— Не, просто изскочи нещо. — От тона му стана ясно, че няма да ми каже какво става. — О, и още нещо. Намерихме зъболекаря на Уейн Буут. Останките от котела не са негови. Буут не е имал протеза, нито частична, нито цяла. Все още е бил със собствените си зъби.
Не се изненадах. Единствената причина да мислим, че изчезналият бивш санитар и охранител може да е четвъртата жертва, беше връзката му със „Сейнт Джуд“ и следователно с Гари Ленъкс. Но тази теория се беше сринала заедно с обвиненията срещу сина на Лола. Така все още нямахме никаква представа на кого може да са изгорелите останки.