Замълча, за да отпие още една глътка чай. Мускулите ми трепереха неудържимо, през тях преминаваха болезнени спазми. Все още не можех да се движа, но ръцете и краката ми започнаха да изтръпват, сякаш ме бодяха хиляди игли. Казах си, че това е добър знак.
Лола продължи да боботи:
— Бяхме добре, докато не се появи копелето Буут. — Устните ѝ се изкривиха. — Заради него уволниха Гари от „Сейнт Джуд“. Знаеше ли за това, господин Всезнайко? Той и другите двама, Кросли и онази чуждестранна курва. Превърнаха живота му в ад. Постоянно му се подиграваха, смееха му се, че е толкова едър. Приятелката на Кросли се чукаше с главния фармацевт, гадната малка кучка. Караше го да си затваря очите, за да могат да крадат лекарства и да ги продават. Само дето не бяха достатъчно умни и когато охраната започна да души, скриха краденото в шкафчето на Гари. Така обвиниха него за крадец. Шефовете на болницата сигурно са знаели, но не искаха скандал, нали? Уволниха моя Гари, а Буут и другите двама мръсници гледаха отстрани и се смееха! „Кой е лошо момче? Хванаха те, нали?“ Никога няма да забравя лицето му, когато се прибра у дома онази нощ. Като пребито псе.
Нещо запулсира в гърдите ми. Помислих, че е мускулен спазъм, но после осъзнах, че е телефонът ми. Бях го превключил на тих режим, преди да го прибера в джоба на якето си, и гуменият му калъф сигурно го беше предпазил от тока. Усещах, че вибрира и спира, вибрира и спира до ребрата ми. Уилън ли беше? Почти се разплаках от отчаяние. Но дори Лола да не седеше само на няколко крачки от мен, не можех да помръдна ръка, за да се добера до телефона.
Тя не забелязваше. В гласа ѝ прозвуча весела нотка:
— Боже, как се смях, когато затвориха „Сейнт Джуд“ след няколко месеца! Изхвърчаха на улицата! Буут си тръгна необут, а? Моят Гари работеше в местния супермаркет, докато те се редяха на опашката за безработни. Познай колко им хареса!
Вибрациите на телефона ми спряха. Не, не затваряй! Разсеян, едва след секунда осъзнах, че Лола е млъкнала. Тя ме погледна изпитателно и си дадох сметка, че леко съм раздвижил ръката си, когато парализираните мускули и нерви започнаха да се възстановяват.
— Май почва да ти минава, а?
Усмихна се садистично. Вдигна черната тръба от коленете си. Опитах се да се отдръпна, когато се наведе към мен, но мускулите ми не се подчиниха. Не! Не, не…
Двата метални зъба се забиха в корема ми с изпукване. Всичко отново побеля и нервите ми запищяха. Този път не припаднах. Почувствах, че гърбът ми се извива и тялото ми се издига в кревата като дъга, опряно единствено на петите и темето ми.
Внезапно спря. Отново се отпуснах на леглото. Всяко поемане на дъх беше благословено облекчение и агония за треперещото ми тяло. Замириса на изгоряла плът и плат.
Лола остави електрошоковата палка на масата, облегна се назад и отпи още една глътка от чашата.
— Около година след това Буут се появил в супермаркета, където работеше Гари. Мръсникът си беше намерил работа като пазач в „Сейнт Джуд“. Той! — Поклати глава. — Много му беше смешно, че сега Гари трябва да подрежда рафтове. Сякаш да си нощен пазач е по-престижно. Няколко дни по-късно се върнали с Кросли и неговата кучка. Почнали да се зареждат с бира и вино пред очите на моя Гари. Изсмели се в лицето му, рекли, че веднъж вече е уволняван за кражба и не иска това да се случи пак, нали?
Устните ѝ се стиснаха гневно и образуваха тънка линия.
— Беше твърде разстроен, за да ми каже. Разбрах, че нещо не е наред, но той каза, че е уморен. Известно време беше в лошо настроение, трябваше да ходи на тестове и така нататък. — Тя се втренчи в чашата, която държеше. — Проклети доктори, нищо не разбират!
Без предупреждение тя лисна чая в лицето ми. Задавих се; парализираната ми диафрагма се бореше за въздух. Лола сложи чашата на масата и се настани удобно на стола.
— Както и да е, това продължи няколко седмици. Една вечер Гари не се върна от работа. Чаках го будна цяла нощ, бях притеснена до смърт. Беше три сутринта, когато най-сетне се прибра, мръсен, с окъсани дрехи, вонящ на алкохол и… на нея!
Лицето на Лола се изкриви, устните ѝ се раздвижиха, сякаш се опитваше да се отърве от неприятния вкус.
— Чакали го след работа. Накарали го да се качи в колата с тях, като му казали, че отиват на купон. Сякаш му бяха приятели. Закарали го в „Сейнт Джуд“, където били украсили една стая със столове и всякакви неща. Буут вече не работеше там, но Кросли и кучката му постъпили на работа в друга болница и пак се занимавали със старите номера. Крадели лекарства и ги продавали, мислейки се за много умни. Отрепки!