Тя се намръщи, вбесена от спомените.
— Работата била там, че продажбите им вървели много бавно. Аптеката, от която крадели, затегнала режима и така нямало какво да продават. Затова сега им било скучно и искали да се забавляват. Моят Гари не беше пияница като оня боклук баща му, но те го принудили да пие. Накарали го да прави неща… с оная курва! Той не е искал да го прави. Познавам собствения си син… но Кросли се развилнял. Почнал да го бие, да му крещи. Моят Гари можеше да го прекърши надве, но не вдигнал пръст срещу него. И докато лежал на земята, разплакан, онзи мръсник Буут… — Гласът ѝ затрепери от гняв. — … Копелето се изпикало върху него. Като върху куче! Кой би направил такава гадост?
Тя млъкна, но устата ѝ продължаваше да се движи, докато дишаше задъхано. Изведнъж ме погледна и разбрах какво ще се случи. Настръхнах, когато взе черната тръба. Насочи я към лицето ми, все още мокро от чая, който беше лиснала в мен. Опитах се да се отдръпна, но крайниците ми не се подчиняваха.
— Мислиш си, че си изпитал достатъчно болка, а? — изсъска. — Чакай да ти забия това в гърлото и ще видиш. Ще крещиш, докато зъбите ти се пръснат.
Двойните електроди се приближиха на сантиметри от устата ми. Бяха корозирали и мръсни, но самите краища светеха с меден блясък. На лицето на Лола видях колко много искаше да го направи, но изведнъж погледна към затворения прозорец. Тънките летви и единичното стъкло бяха единствената преграда между нас и този, който би могъл да мине по улицата. Тя се намръщи като сърдито дете.
Притисна тръбата до гърдите ми. Когато спазъмът мина, я чух да се суети около мивката. Правеше още чай. Лежах, треперех и сълзите от болка течаха по бузите ми. Но колкото и лошо да беше, моята болка едва ли можеше да се сравнява с тази, която са изпитали другите. Вече чувствах, че мускулите ми потрепват и първите признаци на сетивност се завръщат. Не знаех колко заредена е черната тръба, но не беше свързана към електрическата мрежа. Рано или късно трябваше да се изтощи.
Просто не бях сигурен дали ще оцелея толкова дълго.
Лола се намръщи и отново седна на стола. След като отпи деликатно глътка чай, остави чашата на масата до тръбата. Издуха носа си, избърса го с ръка и продължи. Сякаш разказваше приказка на дете.
— Кросли беше лесен — каза, когато отново се успокои. — Трябваше да изчакаме няколко седмици, докато се появи отново в супермаркета, но знаех, че този гадняр няма да се бави много. Накарах Гари да му каже, че е намерил цяла торба болкоуспокояващи, които съм имала скрити. Кодеин, опиати — каквото се сетиш. Знаеха, че съм била медицинска сестра. Бяха го тормозили с клюки за мен и никога не биха помислили, че Гари може да лъже. Той не искаше, но знаех, че ще го направи. Добро момче беше моят Гари.
В гласа ѝ звучеше гордост. Размърдах пръстите на краката си, бавно напрегнах мускулите си, за да ги върна в някаква форма за използване, без тя да забележи.
— Кросли поиска да му ги занесе в „Сейнт Джуд“ — продължи Лола, без да ми обръща внимание. — Накараха го да мине през моргата, за да не го засекат камерите на входа. Мислеше си, че ще хване Гари в капан. Обаче много грешеше. Защото и аз бях там. С това.
Вдигна черната тръба и очите ѝ заблестяха. Напрегнах мускулите си, като очаквах, че ще ме удари отново. Но тя смъкна тръбата, без да я използва.
— Мислех, че и тримата ще са там, но бяха само Кросли и курвата му. Когато ме видяха, прихнаха да се смеят. „Дошъл си с мама, а? Някой трябваше да ти държи ръката в тъмното?“
На лицето на Лола се изписа самодоволна усмивка. Тя потупа черната тръба.
— Бързо му изтрих усмивката, когато забих това в дебелия му корем. Нейната също. Курвата се опита да избяга, но не стигна далеч. Погрижих се за това. Планирах само да ги поопържа, но когато видях старите легла вътре, ми хрумна по-добра идея.
Кимна одобрително сама на себе си и пак отпи глътка чай.
— Гари не беше съгласен — продължи, като остави чашата на масата. — Трепереше като лист, доброто ми момче. Това беше вторият път в живота ми, когато се е наложило да повиша глас, но не можех да се справя сама. Имах нужда от помощ, за да сложа тези мазни свине на леглата, и не можех да построя стената сама, нали? Погрижих се да гледат през цялото време, докато ги зазиждаше, бъди сигурен. „Все още ли мислите, че е безполезен, а? — казах им. — Сега смешно ли ви е?“
Вдигна черната тръба и като се ухили, я размаха във въздуха за по-голяма изразителност. Потръпвах всеки път, когато се приближеше до мен. Изведнъж усмивката ѝ посърна.