— Жалко, че Буут не беше с тях, но реших да се отбием при него по-късно. Пазех му отделна стая. Не очаквах…
Гласът ѝ потрепна. Премигна, за да прогони сълзите.
— Беше силен като бик, моят Гари. Никога през живота си не е боледувал, каквото и да казваха лекарите. Никога не се оплакваше, дори когато трябваше да влачи всички тези тухли и други неща нагоре по стълбите. Кой не би се задъхал, докато носи всичко това сам-самичък? Справи се отлично със стената, чак до боядисването. Изглеждаше като шедьовър. Още около час и никой нямаше да разбере, че сме били там. И изведнъж се появи… онази глупава малка крава!
Крайниците ми бяха като от дърво — тежки, сякаш тялото ми беше напомпано с новокаин. Но някаква подвижност бавно се завръщаше. Докато Лола се разсейваше, се опитах да свия крака си, като я наблюдавах, за да съм сигурен, че няма да забележи.
Беше твърде вглъбена в собствената си история.
— Казах му, поръчах му да заключи вратата на стаята с катинар! Всеки път му повтарях! Не исках някой наркоман да се намъкне, докато сме заети, и той го знаеше. Но беше в странно настроение през целия ден. Мълчеше, не беше на себе си. Мислех, че ще се оправи, след като приключим там. Ако знаех, никога нямаше да… Мислех, че просто е скован и тромав както обикновено. Но той просто лежеше, с посиняло лице! Не можех просто да го оставя там, нали, милото ми момче? Не и на това място, не и с тях!
Дори не се опитвах да следя думите ѝ. Бях съсредоточен единствено върху задачата да накарам тялото си да работи. Лола се наведе напред и закри лицето си с ръце. Раменете ѝ потрепериха, но после отново вдигна глава.
— Онази малка бременна кучка е виновна! Ако не беше тя…
Внезапно грабна палката и я заби в мен. После още веднъж.
Прониза ме нова адска болка. Този път припаднах, а когато отново се събудих, почувствах, че ме извличат от леглото. Приземих се на пода с удар, който ми изкара въздуха отгоре на всичко останало. Крайниците ми бяха като мъртви цепеници, а сърцето ми сякаш трепереше в гърдите, когато видях как Лола се навежда, за да хване килима, на който лежах.
— Да те махнем от пътя — каза.
Таванът над мен бавно започна да се движи, докато ме влачеше с поредица резки дръпвания. След няколко секунди спря и се изправи, задъхана и зачервена.
— Боже, боже…
Намръщи се и разтри кръста си, докато възстанови дишането си. После отново се наведе, за да хване килима. Изръмжа от усилието, направи крачка назад, после друга.
Килимът, на който лежах, се премести още няколко сантиметра.
Видях отворена врата зад нея. Там имаше малък, неосветен коридор с нисък таван, слизащ надолу в мрака на мазето. Гледката ме ужаси, защото осъзнах какво е намислила Лола. Дори и да не си счупех врата, когато ме бутнеше по стълбите в мазето, след като ме затвореше там, можеше да прави с мен каквото си поиска. Никой не знаеше къде съм, а колата ми все още стоеше пред „Сейнт Джуд“. Лола можеше дълго да ме измъчва с черната тръба и никой нямаше да види или да чуе.
Точно като Дарън Кросли и Мария де Соуза.
Отчаяно се опитах със силата на волята си да накарам мускулите си пак да заработят. Хайде, МЪРДАЙТЕ! Докато Лола пъхтеше и се напъваше, като сантиметър по сантиметър ме влачеше по пода, успях съвсем леко да размърдам пръстите си. Това беше добро начало, но вратата на мазето бе само на няколко крачки. Нова вълна от паника ме удари, когато Лола дръпна килима още по-близо и пак спря. Тя избърса чело и си пое дъх.
— Господи, гърбът ми.
Лицето ѝ беше червено и цялото в пот. Малките ѝ очи изведнъж спряха върху мен.
— Събудихме ли се, а?
Видях я да гледа към стола, където беше оставила черната тръба, и се досетих какво си мисли. Лежах напълно неподвижен, знаейки, че ако още веднъж ме удари с електрошока, това ще е краят. Не! Не го прави!
Но никой не слушаше. Когато Лола пусна килима, краката ми се стовариха на пода. Тя ги прекрачи, за да стигне до стола, и в този момент почувствах, че телефонът ми завибрира. Беше почти безшумен, но този път тя се намираше по-близо. Или може би нещо в лицето ми ме издаде: така или иначе, тя спря. Присви очи и ме погледна.
— Какво е това? Някой се опитва да се свърже с теб?
Наведе се и отвори якето ми. Раздразнено изцъка с език и извади телефона. Намръщи се на вече по-силно вибриращия апарат.
— Проклет боклук.
Заобиколи ме, отиде до мивката и хвърли телефона ми между мръсните съдове. Той изчезна с плисък, избръмчавайки за последен път като давещо се насекомо, преди да замлъкне. Лола се обърна към мен със злобна усмивка.