— Добре — отговорих.
— Какво си спомняш?
Постепенно спомените се възстановяваха в главата ми. Лола. Черната тръба.
— Достатъчно.
— Готов ли си да ни разкажеш какво се случи? — попита Уорд, като ми наля чаша вода.
Не бях сигурен, но направих всичко по силите си. От време на време прекъсвах разказа си, за да пийна вода, а в един момент влезе сестрата, за да провери жизнените ми показатели, но накрая им разказах всичко, което успях да си спомня. Историята ми свършваше с момента, в който припаднах на пода при Лола.
— Може би не ти изглежда така, но си извадил голям късмет — каза Уорд, като доля чашата ми. — Онова нещо, което е използвала, се казва „пикана“. Като електрошокова палка за добитък, но много по-гадна. Тази е била направена така, че да може да се зарежда, а не да се свързва директно с мрежата. Била е вече доста изтощена, когато Лола я е използвала върху теб.
Нямах това чувство.
— Тя ми каза, че съпругът ѝ е донесъл палката от Южна Америка.
— Знаем. През 70-те години различни режими са използвали тези устройства за мъчения на затворници, но не бях чувала за тях тук. Лола го е крила под дъските в спалнята си. Не го намерихме при първото претърсване на къщата, но честно казано, тогава не търсехме нищо подобно.
— Как ме открихте? — попитах и този път успях да се надигна в леглото.
Носех само болнична пижама, но не ми пукаше.
— Можеш да благодариш за това на Джак. След като получил съобщението ти и не могъл да се свърже с теб, отишъл да разпита из квартала на Ленъкс. Една съседка му казала, че Лола със сигурност си е у дома, затова когато не му отворила, разбил вратата и те намерил на пода.
— Помислих, че си мъртъв — каза Уилън с делови тон.
Аз също.
— Как се досети, че съм там?
Уорд обаче вече се изправяше.
— Мисля, че достатъчно те изморихме — отсече. — Почини си. Можем да говорим отново утре.
Все още исках да задам няколко въпроса, като например защо Уилън искаше да се срещнем в „Сейнт Джуд“ и какво имаше предвид Уорд, когато каза, че знаят. Но преди да успея да възразя, ме налегна смазваща умора. Очите ми сами се затваряха. Отново се отпуснах на леглото. Двамата полицаи си тръгнаха, като разговаряха тихо помежду си.
„Не си му казала за нея“, чух гласа на Уилън, а Уорд отговори: „По-късно“, но вече бях твърде замаян, за да се интересувам от каквото и да било.
Прекарах по-голямата част от следващите четиресет и осем часа в толкова дълбок сън, че бях като в кома. Често се събуждах и откривах някого до леглото, но миг по-късно тези хора изчезваха и осъзнавах, че са минали няколко часа. Рейчъл пристигна в петък вечерта след посещението на Уорд и Уилън. Беше се опитала да ми се обади след малкото ни скарване, но телефонът ми не работеше, след като Лола го пусна в мивката. Разтревожена, Рейчъл се обадила на Джейсън и Аня, за да провери дали не знаят къде съм. Не знаели.
Джейсън проверил в болниците и научил, че съм хоспитализиран по спешност, а после използвал влиянието си като старши консултант, за да разбере защо. Рейчъл пътувала почти цял ден, за да стигне до летище и да се върне в Лондон. Прегърна ме толкова силно, че изтръгна няколко сензора, прикрепени към гърдите ми. После заговори ядосано:
— Господи, Дейвид, погледни се! Не мога да те оставя сам за пет минути, без да надробиш някоя каша, нали?
После пак ме прегърна.
Джейсън беше още по-откровен, когато дойде с Аня.
— Ти си магнит за неприятности, това ти е проблемът. Невероятно е.
Преминах през много изследвания, рентгенови снимки и сканирания, за да преценят дали съм получил трайни увреждания. Главната тревога на лекарите беше състоянието на сърцето ми, което по времето, когато ме бяха открили, вече имало опасна аритмия. Имаше известни притеснения за увреждания на мускулите му и във връзка с факта, че електрическият ток трайно нарушава нормалния им ритъм. Бях прегледан от кардиолог, който обясни, че въпреки липсата на видими проблеми иска да ме прегледа отново след няколко седмици.
— Като цяло, имате голям късмет — каза той.
Всеки ми го повтаряше.
Парче по парче успях да сглобя по-ясна картина на случилото се. Първата изненада беше да чуя, че Лола все още е жива. Бях предположил, че такова падане по стълбите на мазето ще е фатално за човек на нейната възраст, но ѝ се беше разминало само с натъртвания, счупена бедрена кост и няколко по-малки фрактури.