— Изглеждаше по-добре от теб — каза ми Уилън по време на второто им посещение с Уорд. — Какво, по дяволите, си мислеше, когато отиде там?
Със сигурност не, че една старица ще се опита да ме убие. Но още преди да изпратя на Уилън съобщение да провери зъболекарския картон на Гари Ленъкс, инспекторът вече бе започнал да подозира Лола и сина ѝ. След като Уорд бе спасена от тунела, му хрумнало, че моргата е била удобна задна врата за някого, който иска да влиза и да излиза от „Сейнт Джуд“ незабелязано.
— Камерите за видеонаблюдение на главния вход бяха фалшиви, но повечето хора не знаеха за това — обясни той. — Близо до моргата нямаше и затова, преди да бъде разрушена, всеки, който е знаел за тунела, е можел да стигне до болницата по този път. Спомних си, че каза, че си видял майката на Ленъкс в гората, и тогава си помислих, че това е най-бързият път от дома им до моргата.
Ето защо Уилън е искал да се видим — за да му покажа къде в гората съм видял Лола. После получил моето съобщение и осъзнал, че може би сме подходили към случая от грешна гледна точка. И че останките в котела може да не са на друга жертва.
— Очевидно имаше основателна причина да искаш да проверя зъбния картон на Гари Ленъкс и тъй като току-що ти бях казал, че протезата не може да е била на Уейн Буут, не е нужно да съм гений, за да се досетя какво подозираше — каза Уилън. — След като не си вдигна телефона, ме обзе неприятното чувство, че може би си се върнал при Лола, за да се правиш пак на добрия самарянин.
— Джак свърши добра работа — добави многозначително Уорд. — Нямаше да си тук, ако той беше тръгнал първо да проверява стоматологичния картон.
Вече се бях досетил за това.
— Радвам се, че не го е направил.
Уилън се опита да омаловажи приноса си.
— Просто не исках пак да оплескаш всичко, преди да успеем да я разпитаме. Вече бях започнал да си мисля, че мъжът в леглото не е синът ѝ, и да се досещам кой би могъл да бъде.
— Уейн Буут — казах аз.
— Уейн Буут — потвърди Уорд.
Лола научила къде живее Буут от Дарън Кросли и Мария де Соуза, обясни главната инспекторка. Възнамерявала да го измъчва и да го погребе в „Сейнт Джуд“, но след смъртта на Гари се наложило да промени плановете си.
— Отишла в апартамента му, зашеметила го и после го закарала до дома си в стара инвалидна количка — разказа Уорд, звучеше едва ли не впечатлена. — Седем километра с пиканата, скрита под одеялото, за да може да го парализира отново, когато се наложи. Съседката дори я видяла да го вкарва в къщата, но била нова в квартала и просто помислила, че това е синът на Лола. Както решихме и всички ние.
В гласа ѝ прозвуча нотка на самообвинение.
— Значи електрошокът е причинил уврежданията на Буут?
Кожата около собствените ми изгаряния сякаш потрепна, когато зададох този въпрос.
Уорд кимна.
— Бог знае колко удара е получил, преди да го отведем. Лекарите не знаят как е оцелял толкова време. Предполагам, че опитът на Лола като медицинска сестра най-сетне е послужил за нещо. Искала е да го държи жив, за да може да продължи да го наказва. Така е било по-лесно, отколкото да обвинява себе си, предполагам.
„Не ми вземайте и него! Той е единственото, което ми остана!“ — това не бяха отчаяните молби на една прекалено грижовна майка, както бяхме помислили, а на огорчен мъчител, лишен от жертвата си. Бюфетът със снимки, поставен срещу леглото, не само приличаше на светилище. Той беше такова.
— Буут в състояние ли е да общува? — попитах аз.
— Може да отговаря на въпроси с „да“ и „не“ само с кимане и леки движения с ръце. Лекарите се опитват да го раздвижат достатъчно, за да използва клавиатура, но ще отнеме време. Но Лола ни разказа всичко сама.
— Призна ли си?
— Не бих го нарекла самопризнание, просто мисля, че вече не ѝ пука. Знае, че няма смисъл да отрича, и мисля, че наред със словесните обиди ѝ доставя голямо удоволствие да ни покаже колко сме некадърни.
Казаха ми, че отпечатъците по стената и тенекиите от боя в „Сейнт Джуд“ съвпадат с тези по личните вещи на Гари Ленъкс. Това бяха истинските отпечатъци на Ленъкс, а не на Уейн Буут. Сега стана ясно защо отпечатъците на прикования към леглото мъж не съвпадаха с намерените на местопрестъплението. Преди те бяха приети като доказателство за невинността на сина на Лола. На никого не му беше хрумнало, че мъжът в леглото може да е някой друг.
— Тя каза ли нещо за смъртта на сина си? — попитах.