Съдейки по това, което ми беше казала Лола, неочакваната поява на Кристин Горски му причинила инфаркт.
Уорд се усмихна мрачно.
— С нас беше по-малко разговорлива по тази тема, но накрая всичко излезе наяве. Тя го е убила.
— Какво?!
— Не умишлено. Ядосала се, защото се опитал да защити Кристин Горски. Лола я зашеметила с електрошока и когато Гари се опитал да я спре да го използва втори път, ударила с пиканата него. Знаем, че е имал слабо сърце, и вероятно се е случило същото като с баща му.
Едно сърдечно заболяване, наследствено или не, само би се влошило от влаченето на строителни материали до горния етаж на „Сейнт Джуд“. А и заставен против волята си да бъде съучастник в престъпленията на майка си, синът ѝ вече е бил под огромен физически и емоционален стрес.
— Ти беше прав, че водите на Кристин са изтекли — добави Уорд с подчертано неутрален тон. — Тя се свестила и се опитала да избяга, докато Лола се мъчела да съживи Гари, но успяла да стигне само до тавана. Лола проследила пръските по пода и когато разбрала къде е момичето, просто заключила вратата и го оставила там.
Не знаех кое е по-лошо: това, че Лола е убила собствения си син или че е ударила с електрошок бременната млада жена. И след това я е оставила да умре на тавана на изоставена сграда.
— И това ми било медицинска сестра — каза Уилън с отвращение. — Не могла да пренесе Гари, затова използвала стара инвалидна количка, която намерила наблизо, за да го завлече по стълбите. После го изтърсила и го влачила по останалия път до мазето.
Уорд отново заразказва:
— Мислим, че затова ребрата, които намерихме в котела, а вероятно и протезата бяха счупени. По план трябвало да го прекара през моргата, но не могла да вдигне количката по стъпалата в другия край. И тогава ѝ хрумнала идеята да го кремира в котела.
Боже мой! Представих си как Лола бута трупа на сина си през тъмната болница, как костите и зъбите му пукат от ударите на всяко стъпало. „Не можех просто да го оставя там, нали, милото ми момче? Не и на онова място, не и с тях!“
— Единственото, което не ни каза, е какво е направила с останките след това — продължи Уорд. — Знаем, че се е връщала в котелното няколко пъти, макар че може би е било повече за да се отърве от уликите, отколкото от сантиментални съображения. Призна, че не е успяла да изнесе всичко, преди моргата да бъде разрушена, но не поиска да каже какво е направила с костите, които е взела. Каза, че сме ѝ отнели достатъчно. Не намерихме нищо в къщата, така че ще наредя издирване с кучето.
— Кога? — попитах аз.
Уорд поклати глава.
— Не си и помисляй. Това ще го пропуснеш. Не се тревожи, ще ти кажа, ако намерим нещо.
Не бях в позиция да споря. Но имаше още една тема, която никой не спомена. Въпреки че разбирах нежеланието на Уорд, рано или късно трябваше да стане дума за това.
— Ами Джесъп? — попитах.
Уилън сви устни и се втренчи в пода. Уорд сложи ръце в скута си, сякаш се опитваше да се съсредоточи.
— Допуснахме грешка — призна тя. — Джесъп криеше нещо, но не беше това, което мислехме. Един от служителите му дойде при нас, след като той взриви „Сейнт Джуд“. Нийл Уесли. Той е само на деветнайсет, но твърди, че открил тялото на Кристин Горски преди четири месеца, когато се качил на тавана за рутинна проверка. Джесъп не искал повече закъснения и затова казал на Уесли да му помогне да я премести. Увили тялото ѝ в платнище и го отнесли на по-труднодостъпно място на тавана.
— Това не му помогна много — рязко каза Уилън. — Ако беше съобщил веднага, нищо от това нямаше да се случи. Мислехме, че тя е единствената жертва и най-вероятно „Сейнт Джуд“ щеше да бъде разрушена още преди няколко месеца. Никога нямаше да разберем за останалите.
Облегнах главата си на възглавницата. Бях крайно изтощен. Джесъп бе платил скъпо за грешката си. Както и много други хора.
— Защо този Уесли не е казал по-рано? — попитах.
— От страх — отговори Уорд. — Мислил, че когато му казал, Джесъп ще подаде сигнал, но вместо това той изпаднал в истерия. Казал, че ставало дума просто за някаква отрепка, която няма да липсва на никого, и че ако Уесли каже на някого, ще го уволни и ще се погрижи цялата вина да падне върху него. Оттогава горкият младеж не може да успокои съвестта си. Сам си го видял как обикаля около главната порта, опитвайки се да събере смелост и да дойде да ни каже.
Отне ми секунда, докато разбера за какво говори. Младежът, който за малко не се хвърли пред колата ми, разсеян от случващото се в „Сейнт Джуд“, и когото по-късно видях на автобусната спирка пред входа.
— Това Нийл Уесли ли е бил?