— Но това е…
Останах без думи, беше твърде много за мен. Опитах отново:
— Някой трябва да ѝ е помогнал.
Грейс беше твърде нестабилна, за да действа самостоятелно толкова дълго време. По-рано тя имаше брат — Майкъл Страчън, който я защитаваше и овладяваше най-лошото в психотично ѝ поведение. Но дори и по онова време се е налагало постоянно да се местят, докато в отчаянието си той не бе потърсил убежище на един слабо населен остров на Хебридите.
Не се беше получило.
— Може би — съгласи се Уорд. — Но е по-лесно да се скриеш, ако си богат, а Страчън бяха червиви от пари. Всички известни активи, притежавани от нея и брат ѝ, бяха замразени, но може да са имали офшорни инвестиции, за които не знаем. И доколкото разбирам, Грейс е била напълно нормална през повечето време. Ставала е агресивна само когато нещо я възбуди.
Като ревността към брат ѝ. Или когато ме обвиняваше за смъртта му, помислих си мрачно.
— Какво я е накарало да се върне?
Уорд ме погледна неловко.
— Мислим, че си ти. Името ти беше в новините във връзка с разследването на убийството в Есекс по-рано тази година, както и след бъркотията в Дартмор. Тези случаи бяха широко отразени в медиите и лесно може да е прочела за тях. Може би преди това е мислила, че си мъртъв. Пръстовият отпечатък, който намерихме на входната ти врата, вероятно е оставен при неуспешен опит да проникне в апартамента ти, а не е бил пропуснат при огледа след първото нападение. Не си бил вкъщи, когато е идвала, и затова мислим, че оттогава те е търсила.
Стаята сякаш се разлюля, когато осъзнах думите ѝ. През цялото време бях безразличен към заплахата от страна на Грейс. Бях толкова сигурен, че Уорд и Рейчъл се притесняват безсмислено и че съм вън от опасност.
През цялото време съм грешал.
Преглътнах горчивия вкус, който се надигна в гърлото ми.
— Не е било трудно да ме намери.
— Не мисля. Може и да не полагаше усилия да се скриеш, но първо беше в есекските блата по разследване на убийство, а след това се премести в друг апартамент. Грейс не е могла да разпитва хората къде си и затова е трябвало да изчака да се появиш. Проверихме охранителните камери и на няколко записа видяхме жена, за която смятаме, че е била тя, да се навърта около сградата на университета, където работиш. Чакала е там часове наред.
— Била е в университета?
— Тук няма да кажа „казах ти“, защото, признавам, аз също не вярвах, че има реална заплаха. Но е добре, че си използвал страничните входове, а не главния.
Боже мили. Спомних си как преди няколко дни забравих съвета на Уорд и излязох през главния вход. Почти бях сигурен, че помирисах парфюма на Грейс отвън, но вече беше късно и бях почти последният, който си тръгна от сградата. Тръпки ме побиха при мисълта за това.
Може би се бяхме разминали на косъм.
— След като разбрахме, че е ходила там, където работиш, прегледахме записите и от камерите пред апартамента ти — продължи Уорд с предпазлив тон. — Не е могла да влезе заради охраната и за щастие, си използвал подземния паркинг. Но мислим, че е била около сградата поне два пъти, може би и повече. Единият е в нощта, когато са идвали пожарникарите, след като някой е запалил кофите за боклук. Заподозрели са, че са го направили деца, но съобщиха, че трябвало да изведат насила някаква жена, която се разхождала в района, след като живущите били евакуирани. Мислили, че е само зяпачка, но… Да кажем, че се радвам, че не си бил у вас.
Онази вечер бях отишъл в моргата, за да помогна на Миърс. Спомних си, че говорих с една пожарникарка, когато се върнах в „Балард Корт“. „Вече се наложи да изведем насила една от съседките ви, която проявяваше прекалено любопитство. Пожарите привличат всякакви откачалки.“
— Как е разбрала къде живея? — Чувствах се невероятно спокоен, сякаш се случваше на някого другиго. — Номерът ми го няма в указателя и едва ли някой знае адреса ми.
Дори в университета не знаеха. Бях уредил да пренасочват пощата ми и не планирах да се задържам толкова дълго, че да казвам на някого новия си адрес. Уорд въздъхна.
— Мислим, че те е проследила от „Сейнт Джуд“. Убийствата бяха във всички новини и вероятно е разбрала, че ще работиш по разследването. Не е било трудно да се слее с репортерите на портала. Или може би е наблюдавала моргата, надявайки се, че ще се появиш там рано или късно.
Както и бе станало. Боже! Прокарах ръка през лицето си, когато си спомних онази нощ.
— Ти каза, че Адам Одуя те е извикал, когато си излязъл от сградата — продължи Уорд безжалостно. — Миърс вече е пресичал и в тъмното може да е изглеждало, че вика на него…