При всичко това главната причина да сме там бе почти забравена. Останките на мъртвата жена и нейното неродено бебе лежаха отстрани, достатъчно далеч от дупката, за да не бъдат обезпокоени от трескавите ни действия. По моя молба на тавана донесоха друго найлоново платнище и докато Уилън и друг полицай спускаха сгъваемата стълба в дупката, аз покрих мумифицираното тяло. Найлонът се набръчка, когато внимателно го разстлах върху изсъхналото лице с кожа, здраво опъната върху костите. Покривалото щеше да предотврати по-нататъшното замърсяване от прах и стъклена вата, макар че, признавам, това не беше единствената причина, поради която исках да я покрия. Тя лежеше тук, сама и неизвестна за никого, бог знае от колко време.
Не беше редно да я пренебрегваме сега.
За мое разочарование, Уорд ме накара да се отдръпна далеч назад, докато Уилън спускаше стълбата, като опитваше да не я опира в отломките, под които лежеше патологът. Преместиха прожекторите така, че да светят долу, но ъгълът на виждане бе ограничен. Хвърляха достатъчно светлина върху купчината дъски и изолация, покриващи Конрад, но отстрани помещението се губеше в непроницаем мрак.
Уилън прояви съобразителност и опря горния край на стълбата в една от носещите греди, а не в разпадащия се ръб на дупката, и я завърза с найлоново въже. Разтърси я и после започна да слиза.
— Внимавай, Джак — предупреди Уорд.
— Това е като да миеш прозорци — изръмжа той, докато слизаше.
Алуминиевата стълба ритмично пружинираше и скърцаше под тежестта му. След няколко секунди спря, когато той стигна до дъното. От мястото, където стоях, не го виждах, но ясно чувах гласа му.
— Добре, долу съм. Ще махна тези неща от него…
Чу се пъшкане, а после тътрене. От дупката се издигна облаче прах, когато инспекторът махаше отломките от главата на патолога.
— Така е по-добре — продължи задъхано. — Доста е пострадал. Все още има пулс, но е зле. Единият му крак изглежда счупен… Има много кръв.
— Откъде? — извиках аз. — Артериална ли е?
— Не знам, не виждам откъде идва. Изглежда, че е от крака му, но той е притиснат и не искам да рискувам да го местя. Госпожо, ако не направим нещо бързо, ще го изпуснем.
Обърнах се към Уорд:
— Нека видя дали мога…
Тя нетърпеливо ме прекъсна, като вдигна ръка.
— Трябва да дойдем при теб, Джак — извика. — Можеш ли да намериш вратата или друг изход?
— Момент. — Последва пауза. — Това прилича на малка болнична стая. Все още има легла и други неща, но не виждам вратата.
— Някъде трябва да има.
— Не, изглежда, че е зазидана отвсякъде и… мамка му!
Изведнъж се чу дрънчене.
— Джак? Джак! Добре ли си?
Минаха няколко секунди, преди Уилън да отговори:
— Да, само… Изпуснах си фенерчето.
Уорд въздъхна с облекчение.
— По дяволите, Джак, какви ги вършиш?
— Извинявайте, госпожо. Заради леглата… — Гласът му бе напрегнат. — В тях има хора.
4
Уорд не искаше да ме пусне да сляза при Уилън.
— Няма да рискувам друг човек, докато не разбера какво става.
— Знаем какво става с Конрад. Ще умре от загуба на кръв, ако не спрем кръвотечението.
— Парамедиците и пожарникарите ще са тук след пет минути…
— Може би нямаме толкова време. Хайде, мога поне да се опитам да забавя кървенето, докато дойдат!
— Джак е обучен за първа помощ…
— Аз съм опитен лекар! Ако се страхуваш да не замърся потенциално местопрестъпление…
— Не е това причината, много добре знаеш!
— Тогава ми позволи да сляза!
Уорд изви главата си назад.
— Ох, мамка му! Добре, но за бога, внимавай много!
Не чаках да размисли. Хванах се за стълбата и заслизах. Тя скърцаше и трепереше под мен, но това не ме притесни. Уилън протегна ръка, когато стигнах долу.
— Внимавайте къде стъпвате.
Долу беше като на дъното на кладенец. Ярката светлина на прожекторите проникваше през дупката в тавана, но осветяваше само малко пространство около нас. Всичко останало беше в мрак. Уилън клекна до купчина отломки от мазилка и дъски и насочи фенерчето си към Конрад. Беше разчистил по-голямата част от боклука — поне тежките парчета — и патологът лежеше сгърчен в гнездо от разкъсана изолация. Покрито с мазилка и прах, лицето му изглеждаше бледо и изпито, с лъщящи петна от кръв. Беше в безсъзнание и звукът от дишането му не ми хареса.
Но раната в крака му беше най-належащият проблем. Наквасила мазилка и стъклена вата, кръвта образуваше локва около долната част на тялото му. Изтичаше от крака, на който лежеше Конрад, и за да стигна до раната, трябваше да го преместя. Разбирах защо Уилън не искаше да го прави. След такова падане патологът можеше да има травма на гръбначния стълб и съдейки по дрезгавия му дъх, подозирах, че някое ребро е пробило белия му дроб. Имаше нужда от по-сериозна помощ, отколкото можех да му окажа, но поне можех да се опитам да го запазя жив, докато дойде спасителният екип.