Уорд ми каза, че Миърс е в съзнание и извън опасност за живота, макар че все още не беше готов за свиждания. Съмнявах се, че ще иска да ме види, но знаех, че трябва да направя този жест. Може и да не бях виновен, но той изгуби крака си, защото Грейс го бе помислила за мен. Независимо дали ми харесваше, или не, не можех да пренебрегна тази връзка.
Както често се случва, физическото ми възстановяване вървеше в крак с емоционалното. Електрическите изгаряния се излекуваха добре, нивото на концентрацията ми се върна към нормалното и всеки ден можех да правя все повече, без да се чувствам уморен. С Рейчъл отново започнахме да излизаме от къщи и макар влажното есенно време да си беше все същото, то вече не помрачаваше настроението ми.
Поканихме Джейсън и Аня на вечеря и им съобщихме новината.
Аня прегърна Рейчъл, а Джейсън тържествено стисна ръката ми, преди да ме прегърне с мечешката си лапа.
— Ако искаш моя съвет, побързай, преди да е променила решението си — каза ми той.
Радостта им беше искрена, но въпреки че го скриха добре, усетих, че се изненадаха. С Рейчъл не се познавахме от дълго, а като изключим една провалила се връзка, от смъртта на Кара и Алис аз бях сам. Бяха започнали да го възприемат като моето естествено състояние, а аз вероятно също.
Но ако съм научил нещо от работата си, то е, че промяната е част от живота. Миналото беше неразделна част от мен, но отдавна бях осъзнал болезнената истина, че макар жена ми и дъщеря ми да са мъртви, аз все още съм жив. Думите на Рейчъл ме бяха накарали да си го припомня. И след като за малко не умрях на мръсния под в къщата на Лола, знаех колко рядко човек получава втори шанс.
И че нямаш много време да се възползваш от него.
Все пак понякога дори на мен ми се струваше нереално. Имах почти извънтелесното усещане, че това се случва на някой друг, че съм наблюдател в собственото си тяло. Понякога сутрин се събуждах със замайващо чувство, подобно на паника. После поглеждах спящата до мен Рейчъл и това чувство се изпаряваше като роса под слънцето.
Решихме засега да останем в „Балард Корт“. Нямаше смисъл да се връщаме в апартамента ми. Рейчъл не изпитваше никаква любов към мястото, където почти бях умрял и където бях живял с друга. Този апартамент беше по-голям и по-удобен и при положение че оставаха още няколко месеца до изтичане на договора за наем, имаше повече смисъл да останем тук, докато старото ми жилище се продаде.
Установих, че вече съм свикнал с мястото.
През следващите няколко дни правихме планове и обсъждахме къде искаме да живеем, разглеждахме сайтове за недвижими имоти. Нямах нищо против да оставя тези задачи на Рейчъл, но имаше един странен момент. Случи се, когато обсъждахме ползите от пребиваването в града спрямо живота на по-тихо място.
— Харесвам Лондон, но наистина ли искаме да живеем тук? — каза тя, като прелистваше брошури за продажби на апартаменти и къщи. — Никой от нас не е вързан с работа тук. Може би трябва да потърсим място другаде. Имотите са по-евтини почти навсякъде и бихме могли да получим нещо много по-голямо в провинциален район с добри училища.
Млъкна веднага щом го каза, погледна ме и се изчерви.
— Извинявай, малко бързам, нали?
Никога не бяхме обсъждали създаването на семейство и осъзнах колко глупав съм бил да не се досетя, че Рейчъл иска деца. И ти ли го искаш? Помислих си за Кара и Алис, дъщеря ми, завинаги замръзнала в съзнанието ми като шестгодишно момиченце. Почувствах позната болка при спомена как се смееше и крещеше весело, когато Кара я гъделичкаше. Време е за лягане. Кажи лека нощ на татко. За миг замаяността се върна, внезапно усещане за безвъзвратност. И после изчезна.
— Трябва да помислим за това — отговорих.
Решихме да направим сватбата възможно най-скоро. Въпреки че нямаше закъде да бързаме, нямаше смисъл и да чакаме. И двамата предпочитахме малка гражданска церемония с няколко приятели. Джейсън се съгласи да ми бъде кум, а младата племенница на Рейчъл — Фей, щеше да е единствената шаферка.
— Какво ще кажеш за меден месец във Вегас? — предложи Рейчъл. Усмихна се, когато видя изражението ми. — Шегувам се. Най-важното е да има плаж, където мога да се пека на слънце и да се къпя.
Можех цял живот да живея така.
Седмица след като ме изписаха от болницата, Уорд ми се обади да ми съобщи последните новини. Все още не можеха да открият липсващите останки на Гари Ленъкс, но се беше случило нещо друго. Полицията в Кент открила яхта, зарязана в Оър Маршиз, резерват на югоизточното крайбрежие на Англия. Нямало никого на борда, но отпечатъците на Грейс Страчън били навсякъде.