— Била е изоставена отдавна. Все още се опитваме да проследим движенията ѝ, но мислим, че така се е върнала във Великобритания и е останала незабелязана толкова дълго. Изглежда, че е прекарала последните години в Средиземно море на яхтата, като е обикаляла различни пристанища.
Имаше логика. Грейс беше опитен мореплавател. С брат ѝ имаха красива яхта, закотвена в залива зад къщата им на Руна, и с нея Грейс бе избягала от острова по време на буря. Въпреки че по-късно яхтата беше намерена разбита, тя очевидно е имала друга. По крайбрежието на Средиземно море се простираха стотици километри безлюдни заливи, плажове и острови и ако се избягваха големите пристанища, не се налагаха много проверки на паспорти и други документи. С достатъчно пари човек би могъл да живее там почти безкрайно.
— Яхтата е регистрирана на фирма, собственост на счетоводител от Женева. Бил е финансов съветник на Страчън, така че беше прав — Грейс наистина е имала помощник — продължи Уорд. — Все още се опитваме да свържем всичко, но яхтата е купена скоро след изчезването ѝ и мислим, че е убедила счетоводителя да ѝ я купи. Той е много по-възрастен от нея и наскоро се е развел, не е трудно да се досетим какви методи е използвала.
Наистина, беше близко до ума. Собствените ми представи за Грейс бяха изкривени от престъпленията ѝ, но все още си спомнях физическото ѝ въздействие при първата ми среща с нея. Тя притежаваше красота, която омагьосваше, заслепяваше те, докато не стане твърде късно.
— Швейцарската полиция разпита ли счетоводителя? — попитах аз.
— Не могат да го открият. Изчезнал е по-рано тази година. Всички мислят, че е избягал с парите на клиентите си, но намерихме следи от кръв на яхтата. Твърде стари са, за да се определи чии са, но мисля, че можем да се досетим.
Новината, че Грейс е отнела друг живот, ме стъписа, но възможността след цялото това време да запълня някои от пропуските, които я заобикаляха, беше облекчение. Беше като закриване на случая.
Имах твърде много странични разсейвания, за да го обмислям дълго. Освен да решим къде ще живеем, с Рейчъл трябваше да решим и какво ще правим с работата си. Лондон едва ли беше най-доброто място за океанолог, а и аз нямах нужда да се установявам тук. Въпреки че позицията ми в университета изглеждаше сигурна в този момент (Харис, ръководителят на катедрата, беше доста ентусиазиран от участието ми в разследването „Сейнт Джуд“), имах куп други възможности. Не толкова отдавна бях персона нон грата, а сега за моя изненада изглеждаше, че всеки ден носи ново предложение.
Една сутрин получих плик с релефното лого на „Биоджен“. Малко уплашен, бързо го отворих. Според Уорд Миърс продължаваше да се подобрява, но все още не беше готов за свиждания с хора извън семейството му. Имах чувството, че се изразява прекалено дипломатично, но бях достатъчно умен, за да не я разпитвам повече. Писмото от работодателите му не ме зарадва.
— Какво пише? — попита Рейчъл.
Седяхме на гранитния остров в кухнята и се наслаждавахме на кафе след късната закуска.
— Писмо от директора — отговорих, след като го прочетох. — Предлагат ми работа.
— Шегуваш се.
Подадох ѝ писмото и се облегнах назад с чашата си кафе, докато тя четеше.
— Старши съдебен експерт, отговарящ за „Изследвания и операции“ — измърмори тя намръщено. — Какво, по дяволите, означава това? О, боже!
Бе стигнала до частта, в която се споменаваше заплатата. Прочете отново, отвори удивено уста, после остави писмото на масата.
— Ще се срещнеш ли с него?
— Ще имаш ли нещо против, ако не го направя?
— Разбира се, че не. Заради Даниел Миърс ли?
— Отчасти — признах аз.
В писмото не се споменаваше за патолога тафоном и въпреки че длъжността, която предлагаха, беше по-висока от неговата, след случилото се с него бих се чувствал неудобно да я заема. А и компания, която позволява на неопитен служител да обърка важно разследване, не беше от тези, за които бих искал да работя.
Сгънах писмото и го върнах в плика.
Започнаха да ме заливат не само предложения за работа. Участието ми в събитията около „Сейнт Джуд“ сигурно бе станало всеобщо достояние, защото започнах да получавам молби за интервюта от журналисти. Включително поредната от Франсис Скот-Хейс.