Уорд разкопча ципа на гащеризона и започна да се измъква от него. Забелязах, че е понапълняла, но не обърнах особено внимание.
— След като инвеститорите разбрали, че борбата ще е дълга, махнали охраната — продължи тя, докато освобождаваше едната си ръка. — Познатата история. Оградили мястото, поставили табели „Не преминавай“ и оставили сградите да се рушат, докато получат разрешение да ги съборят.
— До появата на прилепите.
Тя се усмихна накриво.
— Да, до появата на прилепите.
Погледнах към закованите прозорци на сградата.
— Мислиш ли, че има нещо общо с протестите?
— Трябва да започнем отнякъде. Но преди да пратим някой друг вътре, първо трябва да се уверим, че сградата е безопасна. Не искам да рискувам нови нещастни случаи, пък и достатъчно замърсихме местопрестъплението за един ден работа. Каквото и да има в стаята, която намерихме, не искам таванът да се срути върху нея. — Дръпна единия от ръкавите на гащеризона, който не искаше да се изхлузи. — По дяволите, бях забравила колко мразя тези неща.
Изръмжа и най-сетне се освободи. Първото, което си помислих, беше, че е наддала повече, отколкото изглеждаше в началото, но после осъзнах истината. Тя ме погледна и вдигна вежди.
— Какво има? Чудиш се дали не съм започнала да се тъпча с торти?
Усмихнах се.
— В кой месец си?
— Малко след шестия, но имам чувството, че е минала цяла шибана вечност. И преди да кажеш нещо, да, знам какво правя. Все пак не съм пешеходен патрул, мога да работя колкото сметна, че мога да издържа. Няма да пропусна шанса си за главен инспектор, като седя вкъщи и плета терлици.
Сега разбрах защо Уилън толкова се притесняваше, че началничката му се е качила на тавана. И защо Уорд толкова се шокира от гледката на мъртвата жена и нероденото ѝ бебе. Жертвата е била бременна в същия месец като нея.
— Момче или момиче? — попитах и усетих познатата болка при мисълта за бременността на собствената ми жена.
— Не знам и не ме интересува. Мъжът ми се надява на момче, но му казах, ако иска да знае пола предварително, да си забременее сам.
Знаех, че е омъжена, но не познавах съпруга ѝ. Въпреки че с Уорд бяхме работили заедно няколко пъти, никога не бяхме общували извън работата и в разговорите ни не беше ставало дума за личния ни живот.
И все пак новината за нея беше светъл лъч в тази мрачна вечер. Изчаках до колата си, докато Уорд провеждаше инструктаж на старшите членове на екипа и началниците на пожарникарите. Скоро след това към тях във временния команден пункт се присъединиха още трима души: мъж с къса коса около четиресет, чието властно поведение навеждаше на мисълта, че може би е прекият началник на Уорд, и млади мъж и жена, следващи го по петите като свита. Никой от тях не изглеждаше доволен. Не само, че патологът беше сериозно ранен, но сега имахме случай на няколко убийства, които можеше да са свързани, но можеше и да не са свързани.
Това, което изглеждаше като рутинно разследване, се бе превърнало в нещо съвсем различно.
След двайсет минути един полицай дойде да ми каже, че мога да се прибера вкъщи. Засега работата беше спряна, докато таванът не бъде здраво укрепен и обявен за безопасен от органите по охрана на труда. Щяха да ми се обадят, когато пак им потрябвам.
Така се върнах в „Балард Корт“.
И дума не можеше да става да се опитваме да поспим преди заминаването на Рейчъл, затова след душа и закуската седнахме на масата и пихме кафе, като се преструвахме, че това е една обикновена сутрин. С наближаването на часа на заминаването ставаше все по-трудно. Тя не искаше да я закарам до летището, защото това само щеше да удължи сбогуването, и сърцето ми се сви, когато се обадиха да кажат, че таксито чака долу. Прегърнах я силно и вдишах чистия аромат на косата ѝ, за да го запомня.
— Ще се видим след три месеца — каза тя, като ме целуна за последен път.
Когато вратата се затвори след нея, се обърнах и огледах празния апартамент. Блестящата от чистота кухня изглеждаше още по-стерилна от обикновено, а абстрактните картини на стените в хола и вестибюла — още по-отблъскващи. Бях свикнал да съм сам, но сега отсъствието на Рейчъл ми се натрапваше навсякъде, където погледнех.