— Изглежда, че беше прав — каза Уилън. — Трупът е лежал тук, докато се е мумифицирал, и чак след това е бил преместен в таванското помещение.
— Намерихте ли нещо по платнището, в което е била увита? — попитах аз.
— Може би. — Той умишлено говореше уклончиво. — Върху него имаше нещо, напомнящо на кучешка козина, и намерихме човешки косъм, заклещен в една от дупките. Цветът е различен от косата на жертвата, значи не е от нея. Ще проверим ДНК-то в базата данни, но ще отнеме време. Самият найлон е от онези, които могат да се намерят във всяка железария или магазин за строителни материали. Върху него имаше частици от цимент и мазилка, както очаквахме, а синята боя е от доста разпространен тип и не можем да определим конкретна марка. Бих казал, че този, който е преместил трупа, е бързал и е хванал първото, което му е попаднало под ръка, вместо да купува специално нов найлон. Това обаче не обяснява защо са чакали толкова дълго.
— Те?
Уилън протегна ръка и посочи пространството около нас.
— До мястото, където я намерихме, са двайсет-трийсет метра. Освен ако някой не си е дал труда да нареди дъски, за да я влачи, е трябвало да я носят. Било е по-лесно, докато е била увита в платнището, но не си представям сам човек да се справи. Не че е прекалено тежко, но е било трудно да улучва гредите, без да стъпи отстрани и да пропадне през изолацията.
Имаше логика. А и ако тялото на жената беше влачено, щеше да остави следи върху изолацията и да причини значителни повреди на крехките останки. Не бях видял никакви признаци за нещо подобно.
Погледнах отново мястото, където е бил трупът. Наред с петната от разлагането върху изолацията имаше по-светло петно, сякаш там бе засъхнала някаква по-бледа течност.
— Какво е това?
Жената от двойката криминалисти поклати глава.
— Нямам представа. Не е достатъчно тъмно, за да е кръв. Намерихме пръски от същото вещество върху дървените стъпала отвън, така че може изобщо да не е било от тялото. Може да е нещо, което някой просто е разлял. Изпратихме проби за анализ, но каквото и да е, петната са твърде стари и сухи, за да определим с точност.
— Но намерихме нещо друго — добави Уилън. Той посочи от вътрешната страна на вратата. — Виждаш ли?
По необработените дъски се виждаха тънки ивици, по-светли от околната дървесина. Драскотини.
— Това обяснява нараняванията, които видяхме по ръцете на жената — каза Уилън. — Извадихме треска изпод един от ноктите ѝ. Вратата беше заключена отвън и е доста здрава. Твърде масивна е, за да може дребна жена да я отвори или счупи, но тя е положила сериозни усилия.
Боже, помислих си, като си го представих. Мислехме, че жената е убита някъде другаде, а след това трупът ѝ е бил отнесен на тавана. Явно грешахме.
Някой я бе заключил тук и я бе оставил да умре.
— Не мога да разбера, защо не е излязла през един от другите изходи — каза вторият криминалист. Беше по-възрастен, с тревожни очи, виждащи се над маската. — Не е като да е само този.
— Как щеше да се чувстваш, ако беше бременна и трябваше да пълзиш из целия таван? Ти вече достатъчно се изтощи с този бирен корем — възрази колежката му. — Пък и откъде да знае къде да ги търси? Било е пълен мрак и не намерихме телефон или запалка, с които би могла да си свети. Една грешка и е щяла да пропадне през тавана.
— Само казвам — промърмори обидено другият.
Все още се опитвах да разбера какво се е случило тук.
— Защо му е трябвало на някого да я заключва вътре и след това просто да я остави?
Уилън сви рамене.
— Може да е било неволно, някаква нелепа шега. Хората правят всякакви неща, когато са пияни или надрусани, а знаем, че много наркомани използват това място. Но не мога да си представя бременна жена да се крие на тавана за развлечение. Бих казал, че някой я е довлякъл тук насила или е била преследвана и е дошла да се скрие. Както и да е, някой я е заключил вътре и после я е оставил. И след няколко месеца са се върнали. Може би когато са чули, че болницата ще бъде разрушена, са решили да преместят тялото на място, където е по-малко вероятно да бъде открито.
Това беше добра теория. Но мисълта, че бременната жена е била преследвана, ми напомни за нещо, което криминалистът спомена по-рано.
— Бледите петна по изолацията — казах аз, гледайки засъхналите следи по стъклената вата. — Казахте, че има нещо подобно на стълбите отвън. Дали не е амниотична течност?