Жената клекна и се замисли за момент.
— Да, може би. Но мисля, че петната са твърде стари, за да се каже със сигурност.
— Мислиш, че водите ѝ са изтекли? — попита ме Уилън.
— Възможно е. Но ако е станало така, съдейки по останките от плода, би било преждевременно раждане.
— Значи може да е умряла от това.
Кимнах, отрезвен от тази мисъл. Без медицинска помощ, ако ципите около амниотичната торбичка се разкъсат рано, може да е животозастрашаващо дори при много по-добри условия от тукашните. Заключени на тавана без храна и вода, жената и детето не са имали шанс да оцелеят. Били са обречени на бавна смърт в тъмното.
Всички се умълчаха и Уилън отново се обърна към вратата.
— Хайде — каза мрачно.
Докато слизахме по дървените стълби, спрях до засъхналите петна, за които говореше криминалистката. Бяха едва различими, повече като следи от изпарена вода, отколкото от засъхнала кръв. Имаше няколко по-големи и образуваха криволичеща пътечка нагоре по стълбите към тавана.
Разбира се, можеше да се дължат на нещо напълно невинно, напомних си, просто някаква течност, разлята от работник или от някой от нелегалните посетители на сградата. Твърде лесно е да си направиш прибързани изводи, особено в емоционален случай като този.
Но докато вървях след Уилън обратно по празния болничен коридор, образът на млада жена, бягаща по него от някакъв безличен преследвач — или преследвачи, — ясно се очерта във въображението ми. Потърсила е убежище на тавана и там се е озовала в капан. Спомних си драскотините по касата на дървената врата, издрани в страх и отчаяние. Изтощена, с преждевременно изтекли води, тя се е борила за живота си и за живота на детето си по единствения начин, по който е могла.
И когато не бе успяла, бе легнала в мръсното таванско помещение и бе умряла.
6
Пренасянето на останките на жената мина без други инциденти. Когато отново се промъкнах през люка на тавана и минах по пътеката от ламаринени листове до изсъхналото тяло, прахът се беше уталожил. Всичко в подпокривното пространство беше така, както го бяхме оставили. Само дупката, през която пропадна Конрад, бе покрита с найлон и оградена със синьо-бяла ограничителна лента.
Казаха ми, че съдебният патолог е вън от опасност, въпреки че имал силно сътресение на мозъка и счупени бедрена кост, ребра и рамо, което означаваше, че скоро няма да може да прави аутопсии. Имаше предложение да изчакаме с пренасянето на трупа, докато не ни изпратят заместник, но Уорд не искаше да чака повече. Въпреки мнението на строителните специалисти, че няма непосредствен риск от ново пропадане на тавана, никой не искаше да го подлага на проверка. Сега приоритет беше да изнесем трупа възможно най-бързо. Всичко друго можеше да почака, докато бъде закаран в моргата.
При нормални обстоятелства пренасянето на тялото на жената би било сравнително лесно. Дори крехките мумифицирани останки нямаше да са проблем, макар че трябваше много да се внимава при спускането им през тесния люк. Трудността беше в това, че жертвата не само бе мумифицирана, но е била и бременна. Без предпазващата течност на матката при всеки опит да преместим трупа на майката заедно с плода малките кости щяха да се разбъркат вътре като семена в суха кратуна. Не можехме да си позволим да ги увредим повече, отколкото вече бяха увредени, и затова имахме само една възможност.
Преди да местим останките на майката, трябваше да вземем бебето ѝ.
Не беше приятно занимание. Изглеждаше дълбоко погрешно — почти светотатствено — да ги разделим по този начин. Изчаках, докато един криминалист внимателно завърза две найлонови торбички около ръцете на жената със свити като птичи крака пръсти, наранени фаланги и счупени нокти. После, докато друг криминалист записваше операцията на видео, аз се опитах да не мисля за зловещата природа на това, което щях да направя, и се заех за работа.
Никога не бях правил нещо подобно преди. По същество гледах два отделни комплекта останки, защото състоянието им бе доста различно. Докато трупът на майката е бил изложен на въздуха, мухите и плъховете почти веднага, вътре в матката ѝ плодът е бил по-защитен. Това важеше и за процеса на мумифициране. Тялото на майката бе съхнало отвън навътре, а вътрешните органи постепенно се бяха свили и изсъхнали по-бавно. При нормални условия бебето би било защитено по същия начин. Потопени в амниотичната течност на матката, ембрионалните останки не биха се мумифицирали изобщо.