Тук обаче нямаше нищо нормално. Цялата коремна кухина е била отворена и изтърбушена и малките кости, скрити вътре, са били изложени на външната среда. Ако причината за това беше рана, щеше да има огромни петна от кръв по дънковата пола и по тениската. Тъй като нямаше, това означаваше, че е станало друго. Едното обяснение бяха плъховете. Известно е, че те живеят в тавански помещения, и тялото на жената несъмнено е било посетено от тях, преди да се мумифицира.
Противно на общоприетото схващане обаче, гризачите не са основните любители на мърша, които се гощават с човешки останки. Лисиците, кучетата и дори домашните котки са много по-лакоми, но в случая нямаше следи от намеса на толкова голямо животно. Дори ако такова бе успяло да проникне на тавана, по-големите мършояди обикновено нагризват тялото в много типична последователност, като започват от меките тъкани на главата и шията и накрая разчленяват черепа и дългите кости. Понякога това позволява приблизително да се оцени времето, изминало след смъртта, въз основа на продължителността на всеки от тези етапи.
От това, което виждах, не личеше тук да се е случило нещо подобно. Следите от зъби на гризачи бяха ограничени до по-уязвимите крайници. В допълнение на нараняванията, причинени от напразните опити на жената да избяга от тавана, върховете на пръстите ѝ бяха силно нагризани, което означаваше, че ще е почти невъзможно да ѝ се снемат пръстови отпечатъци. Ушите, носът и очите бяха увредени по сходен начин, в резултат на което се беше получила зловеща мъртвешка маска. Това показваше, че нищо по-едро от плъх не е намерило трупа. Въпреки че ръбовете на пробитата кухина бяха нагризани — и много, много по-малките кости на плода бяха получили още по-голямо внимание — това най-вероятно се беше случило по-късно. Остатъците от празни обвивки на какавиди в кухината подсказваха, че ларвите на мухи са били доста активни, и бях склонен да мисля, че те са главните виновници, а не плъховете.
Но все пак мухите биха могли да снесат яйцата си в корема само ако вече е имало отворена рана. Не беше необходимо да е голяма: дори незначително порязване или одраскване би било достатъчна покана за търсещите храна насекоми. Тук обаче нямаше никакви признаци за наличието на предварително съществуващо нараняване — като превръзка или лепенка, нито върху тялото, нито в гънките на найлона, в който бе увито. Не бе намерено нищо и от другата страна — на мястото, на което трупът е бил първоначално.
За разгадаването на тази мистерия обаче можехме да почакаме до моргата. Приближих един от прожекторите и насочих вниманието си към струпването на жалките мънички кости.
Докато работех, чух силно думкане отдолу, подсказващо, че фалшивата стена скоро ще бъде съборена. Не позволих това да ме разсее. Боравенето с крехкия скелет на плода беше деликатна работа. Не всички части бяха там, защото някои са били отнесени от мършоядите. Останалите кости се бяха отделили една от друга и лежаха разбъркани, вероятно при преместването на мумифицираното тяло на майката, както и от ровенето на плъховете. Една по една започнах внимателно да ги изваждам и да ги пъхам в пликчета за съхранение, като слагах поотделно лявата и дясната кост, когато бе възможно. Поради малките им размери тази задача беше мъчително бавна, а под ярката светлина на прожекторите бе изгарящо горещо.
Докато съсредоточено се опитвах да вдигна с пинсети един миниатюрен прешлен, чух стъпки, но не вдигнах глава да видя кой идва.
— Колко мислиш, че ти остава? — попита Уилън след малко.
— Колкото е необходимо.
Това прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах. Бях се опитал да се откъсна от това, което правех, но очевидно не успявах. Прибрах малкия прешлен в пликче и се изправих.
— Вече съм на половината — казах му. — Не мога да работя по-бързо, без да повредя костите. И не искам да пропусна нищо.
— Разбира се. Само проверявам.
Кимнах надолу, откъдето продължаваше да се чува думкане.
— Как върви там?
— Още малко и ще влезем. Решихме да не използваме машини и предпочетохме старомодните чукове и длета. Не е толкова бързо, но вдигат много по-малко прах. Ще приключим до обяд и след като таванът бъде укрепен, ще можем да изпратим криминалистите.
— Къде е Уорд? — попитах. Не я бях виждал, откакто си тръгна след сутрешния инструктаж.
— В момента е на съвещание, но ще дойде по-късно. Иска да говори с теб, когато пристигне.
Кимнах, но не слушах. Когато Уилън си тръгна, отново се наведох над останките и посегнах с пинсетите към ребро с размера на рибена кост.
Нямах никаква представа какво може да иска от мен Уорд.