— Стига глупости. Влизаме. Ако главен инспектор Уорд не може да дойде навреме, да инвестира в по-добър часовник.
Уилън сякаш понечи да каже нещо, но се отказа. Обърна лице към дупката, като избегна погледа ми. Един криминалист дръпна найлоновия лист като полупрозрачна завеса. Отзад имаше само тъмнина. Дупката в стената напомняше вход на пещера.
— Кой има фенерче? — попита Парек, като протегна ръка.
— Мисля, че трябва да изчакаме да укрепят тавана и да поставят осветление — каза Уилън. Работници със сини гащеризони вече издигаха стоманени подпори и носеха преносими прожектори. — Освен това ще изградим шатра над леглата. Искаме да предотвратим падането на още прах от мазилката върху телата.
— Тогава ние можем да погледнем, докато работите.
Парек даде да се разбере, че няма да търпи възражения. Уилън продължаваше да се държи сякаш ме няма, когато донесоха фенери.
— Не влизайте много навътре. И стойте далеч от мястото, където таванът се срути — предупреди той Парек, когато тя включи своя.
— Ти стой тук, ако те е страх — отговори му тя.
Чух го да промърморва: „Мамка му“, под носа си, докато се провираше през дупката след патоложката. Включих своето фенерче и влязох след тях.
Дишането ми звучеше прекалено силно в маската. Миризмата на разложение бе все така ясно различима, но по-слаба от преди. Това беше миризмата на отдавнашна смърт, не на скорошна. Миналия път бях хвърлил само бегъл поглед на стаята, въпреки че имаше достатъчно светлина, защото бях твърде зает с Конрад. Лъчите на фенерчетата осветяваха помещение с размери около десет на седем метра. Стените бяха голи и излющени; таванът бе висок за стая с тези размери. От едната страна, под мястото, където се беше срутил таванът, се виждаше купчина отломки, счупени дъски и разкъсана изолация.
Фенерчето на Парек освети леглата. Трите бяха поставени в редица; металните им рамки бяха с масивната конструкция, характерна за здравните институции.
Две от тях бяха заети.
Лъчите на фенерчетата ни се събраха върху най-близкото. Облечен с мръсен пуловер и обут с дънки, неподвижният труп лежеше по гръб върху гол мухлясал матрак. Големият му ръст предполагаше, че тялото е мъжко, макар да знаех, че не е сто процента сигурно. Беше вързан за леглото с два широки гумени каиша, каквито се използват за фиксиране на упоени пациенти по време на операция. Единият беше през торса и предмишниците, а другият — под коленете. Косата бе почти напълно отлепена от черепа; както и кожата, която беше изсъхнала и с цвят и консистенция като пропита с восък. Главата беше извита назад с оголени зъби, сякаш крещеше или ръмжеше.
В устата беше натъпкан парцал. Беше се разхлабил, когато устните и бузите са се съсухрили, и сега висеше между зъбите като мръсна юзда.
Вторият труп беше значително по-дребен, но също вързан и със запушена уста. Както при първия, кожата бе отделена от костите като прекалено широко облекло. Но този имаше много повече коса. Груба и тъмна, тя лежеше разпиляна върху матрака около черепа.
Парек продължи напред, но Уилън уважително протегна ръка и я спря.
— Съжалявам, госпожо, но трябва да укрепим тавана, преди да правим каквото и да било друго.
— Не смятам да се люлея от тавана. Искам да погледна по-отблизо — отвърна патоложката.
— Ще имате тази възможност. Веднага щом приключим с укрепването.
Парек раздразнено изцъка с език, но този път не възрази. Постави на носа си очила с дебела рамка и стъклата им проблеснаха, когато насочихме фенерчетата си към телата.
За разлика от останките на бременната жена, тези две тела не бяха мумифицирани. В зазиданата стая беше много по-хладно, отколкото на тавана. Не беше достатъчно топло и нямаше течение. Въпреки че обелената кожа бе започнала да изсъхва, разложението на тези два трупа очевидно бе преминало необезпокоявано през подуване и гниене до сегашното им състояние. Единствената прилика с тялото на жената от тавана беше, че подобно на мумифицирането на нейните останки, и при тях този процес бе приключил отдавна.
Имаше и още нещо и това беше основната разлика. Светнах с фенерчето върху телата и по пода под леглата, за да проверя за празни обвивки от какавиди. Нямаше. По телата също не се виждаха следи от ларви на мухи. Било е достатъчно да проникне едно насекомо: от яйцата му щяха да се излюпят червеи, щяха да се хранят, да какавидират и после цикълът да се повтаря многократно, докато цялата налична мека тъкан бъде изядена.
Ако не се беше случило, това означаваше, че стаята е била запечатана херметично.