Уорд обаче бе казала, че всички много го хвалят. Трябваше да е добър, иначе нямаше да е тук.
— Доктор Хънтър — каза сухо. Гласът му бе неочаквано дълбок, сякаш за да компенсира младоликия му вид. Бледите му бузи бяха почервенели, което подсказваше, че малкият ми гаф не е останал незабелязан. — Чел съм една от вашите статии за разложението. Беше интересна.
Не знаех как да приема този коментар, но го пропуснах покрай ушите си.
— За мен винаги е удоволствие да се запозная с друг съдебен антрополог.
— Всъщност аз съм съдебен тафоном.
— О, ясно.
Уорд не беше разбрала добре точната му специалност, но това бе напълно обяснима грешка. Най-общо тафономията е наука за процесите, които организмът претърпява след смъртта до окончателното му фосилизиране. От гледна точка на криминалистиката това означава да се проследят назад във времето всички посмъртни промени в човешкото тяло, от разлагането до възможните наранявания. Тафономията обхваща широк спектър от криминалистични дисциплини, но не е ново изобретение. В много отношения Миърс се занимаваше с това, с което и аз.
Въпреки това не бих се нарекъл съдебен тафоном и макар да познавах няколко души, които се представяха като такива, това явление беше по-често срещано в САЩ, отколкото във Великобритания. И все пак в началото на кариерата си самият аз също имах предразсъдъци към по-утвърдените експерти, които не харесваха идеята за промяна. Нямах намерение да ставам един от тях.
— Антропологичен или археологически подход използвате? — попитах аз.
— И двата. Използвам широк спектър от подходи, включително палеонтология и ентомология — отговори той, като надяна плътно една ръкавица, за да подчертае думите си. Бяха сиви като гащеризона му. „Биоджен“ явно много държеше на корпоративния си имидж. — Старият монодисциплинарен подход имаше своето време, но сега е остарял. Криминалистиката се развива. Сега трябва да имате широк спектър от умения, които да прилагате.
— Мислех, че имам — казах небрежно. Той се усмихна многозначително.
— Така ли.
Сега вече беше очевидно заяждане. Уорд се намръщи смутено.
— Е, ще ви оставя насаме.
Отправи се към полицейската каравана. С Миърс се спогледахме. Отново бях изумен колко млад изглеждаше. Дай му шанс. Може би просто беше нервен и преиграваше.
— Бяхте ли вече вътре? — попитах, като кимнах към почернелите стени на „Сейнт Джуд“.
Руменината на Миърс бе преминала, но леко надменното му изражение остана.
— Все още не — отговори той.
— Доста мрачно място. Току-що отвориха запечатаната стаичка в педиатричното отделение. Ще ми е интересно да разбера какво мислите за това.
— Влизахте ли там?
— Само надникнах зад фалшивата стена.
Не беше съвсем така. Бях влязъл в стаята, за да помогна на Конрад, но не бях длъжен да споменавам за това. Нещо ми подсказваше, че Миърс е силно териториално животно, а отношенията ни и без това не бяха започнали особено добре.
— Така ли? — Бузите му отново почервеняха. — Знам, че трябва да проявяваме колегиална любезност един към друг, и затова този път няма да подам официална жалба. Но ще съм ви благодарен, ако в бъдеще стоите далеч от моето местопрестъпление.
Смайването ми бе толкова голямо, че занемях. Единствената причина, поради която бях влизал в стаичката, беше това, че никой не ми бе казал, че ще използват друг консултант.
— Чисто технически, мисля, че това е местопрестъплението на главен инспектор Уорд — уточних, опитвайки се да запазя самообладание. — Но не се безпокойте, нямам причина пак да ходя там. Разполагайте се спокойно.
— Добре. Тогава няма да имаме проблеми.
Мина покрай мен и продължи към стълбите с лъскавия си куфар в ръка. Отзад вратът му беше толкова червен, колкото косата му.
След миг готическият вход на болницата го погълна като тъмна паст.
8
Докато отивах към колата, все още кипях от гняв. Миърс може и да изглеждаше млад, но не беше лишен от самонадеяност. Или нахалство. В работата си бях виждал не една примадона, но съдебният тафоном можеше да оглави списъка. Ейнсли също ме дразнеше с покровителственото си предложение за кариерно развитие, след като бе провокирал отстраняването ми от разследването. Или поне от тази негова част. И въпреки че не обвинявах Уорд за случилото се, тя трябваше да ме предупреди по-рано. Не да ме остави да обикалям местопрестъплението, мислейки си, че ще работя по него.