Второ, ако имаше вероятност Грейс Страчън да се върне, не можех да допусна никой друг да живее там.
Но вече не мислех, че ще се върне. Паниката ми пред университета сега ми изглеждаше глупава моментна слабост. Приписах я на недоспиването и на прекалено активно въображение, потискащата атмосфера на „Сейнт Джуд“ явно ми бе повлияла по-силно, отколкото осъзнавах. И все пак идването ми тук решаваше един проблем, помислих си, когато потеглях. Сега, когато Рейчъл беше в Гърция, нямаше причина да оставам в „Балард Корт“. След като разследването приключеше, щях да се върна в стария си апартамент.
Беше ми писнало да се крия.
9
През нощта времето се развали. На другата сутрин, когато тръгнах към моргата, от оловносиньото небе се лееше дъжд, който хвърляше пръски по тротоарите и събаряше пъстри листа от дърветата. Намерих място за паркиране близо до сградата и изтичах през пороя до покрития вход, където спрях, за да изтръскам мокрото си палто.
Моргата беше сравнително нова, построена по поръчка сграда и обслужваше голяма част от този район на Северен Лондон. Бях работил тук преди, но оттогава бе минало доста време. Парек вече беше там и ме посрещна с обичайния си сдържан маниер.
— Много се забави. Вчера следобед каза, че се връщаш скоро — отбеляза и очите ѝ проблеснаха игриво.
Не я бях виждал от миналия ден, когато излязох от зазиданата стая в „Сейнт Джуд“ и мислех, че скоро ще се върна.
— Планът се промени.
— Така си и помислих.
Не исках първи да започвам темата, но не можех да се преструвам, че не ме интересува.
— Как мина прибирането?
— Бавно. Трябваше да чакаме още, докато укрепят по-добре тавана, и успяхме да приберем само единия труп. Другият трябва да бъде обработен по-късно днес.
— Как е „Биоджен“?
— Нашият нов частен доставчик на услуги? — Тя сви рамене. — Имат хубави сиви униформи. Извън това нямам особени впечатления. Но заместникът ти ме изненада.
На мен ли го казваш?
— Защо така?
— Никога не бях работила с някого, който нарича себе си съдебен тафоном. Ако не ми беше казал, щях да си помисля, че е най-обикновен съдебен антрополог. Ако не броим сивия гащеризон, разбира се.
Опитах се да скрия усмивката си.
— Очевидно има солидни препоръки — отбелязах.
— Не се съмнявам. Изглежда достатъчно способен. Млад е, но работи много методично. И определено не му липсва самочувствие.
И така можеше да се каже. Но пък като патолог Парек не му беше конкуренция. Поне не би трябвало да я разглежда като такава, ако имаше малко здрав разум.
Тя ми се усмихна и на лицето ѝ се появиха фини бръчки.
— Боли, нали? — попита.
— Кое?
— Да осъзнаеш, че младото поколение ти диша във врата.
Понечих да възразя, но си замълчах. Познаваше ме твърде отдавна.
— И аз ли бях толкова самонадеян, когато се запознахме?
— Не, не самонадеян. Самоуверен, да. И амбициозен. Но оттогава натрупа доста опит. Мисля, че Даниел Миърс ще се поправи, след като се поошлайфа. Даже съм сигурна в това.
Може би беше права, но всъщност не ми пукаше. Вече бях решил, че колкото по-малко се занимавам с Миърс, толкова по-добре ще бъде и за двамата.
Инструктажът преди аутопсията беше насрочен за 10:00. Уилън и другите членове на екипа започнаха да пристигат петнайсет минути преди началото, но самата Уорд закъсня. Дойде последна, хвърли мокрото си палто и побърза да влезе в заседателната зала.
— Извинявам се, извинявам се — смотолеви, като тръсна чантата си на масата и седна.
Изглеждаше изтощена; подутият ѝ корем се очертаваше по-ясно сега, когато носеше тъмносиво сако и сива пола, отколкото по-рано под гащеризона. Самият инструктаж беше рутинен, колкото да се уверят всички, че патологът и главният разследващ са на една вълна, преди да започне аутопсията. Полицията все още не беше изяснила самоличността на убитата жена. Не е носела у себе си шофьорска книжка или други документи, а дрехите и обувките ѝ бяха евтини, от масови марки, които не подсказваха нищо. От разкъсаната и нагризана от плъховете кожа на ръцете ѝ не можеха да се снемат използваеми пръстови отпечатъци и макар фактът, че жертвата е била бременна, да можеше да помогне за стесняване на обхвата на търсене в базата от данни за изчезнали хора, имахме нужда от по-конкретна информация на колко години е била, за да конкретизираме критериите. Бременността беше следа, но не беше достатъчна. Жена в детеродна възраст можеше да е от тийнейджърка до четиресетгодишна.
Това означаваше, че основната ни надежда да установим самоличността ѝ беше зъбната картина и това, което с Парек успеем да открием. Докато Уорд, Уилън и другите членове на екипа се събираха в кабинката за наблюдение, двамата се преоблякохме с работни костюми и влязохме в стаята за аутопсии.