Моргите са еднакви по целия свят. Някои са по-модерни и по-добре оборудвани от други, но основният дизайн е един и същ. И студеният въздух, и миризмата на дезинфектант, която надделява над всички други по-биологични миризми, са същите.
Вратата се затвори зад нас и ни обгърна хладна тишина. Тялото на жената беше на масата за аутопсии. Коленете ѝ бяха издърпани нагоре и извити на една страна, а ръцете с цвят и текстура на сушено месо бяха поставени в традиционната мъртвешка поза върху гърдите. Разложението беше още по-забележимо сега на фона на масата от неръждаема стомана. Дрехите ѝ бяха свалени и изпратени в лабораторията заедно с тъканни проби за анализ, а останките бяха изплакнати. Голяма част от опадалата коса беше отмита, за да бъде събрана отделно, и сега върху главата имаше само редки самотни косми. Наблизо бяха поставени оцелелите кости на плода.
— Колко тъжна е работата ни понякога — промърмори Парек, гледайки двата комплекта останки. Майка и дете.
После поклати глава и започна работа.
Самата аутопсия беше нейната специалност, затова аз само помагах. Не отне много време. При такова лошо състояние на останките съдебният лекар не можеше да направи много. Нямаше очевидни наранявания, като фрактура на черепа или счупена подезична кост, които биха ни насочили към вероятната причина за смъртта. Подобно на мен Парек смяташе, че е много вероятно водите на младата жена да са изтекли, което при тези условия в крайна сметка е могло да се окаже фатално, особено ако е получила някакво друго нараняване. Но при толкова напреднало разложение на трупа това беше само предположение.
Мумифицирането изключваше и възможността да се установи преди колко време е умряла жената. Не видях нищо, което да ме накара да променя първоначалната си оценка, че тялото ѝ е било на тавана поне едно лято, а може би и по-дълго. Това обаче също не беше нищо повече от обосновано предположение.
И все пак открихме едно-две интересни неща.
— Не мисля, че ръцете ѝ са били подредени нарочно така — каза Парек, като гледаше останките над маската си.
— И аз не мисля — съгласих се аз. — Поне не по времето, когато е било преместено тялото.
Възможно беше някой да ги е поставил така скоро след настъпването на смъртта, малко преди или веднага след вкочаняването, когато тялото все още е било гъвкаво. Но това не се връзваше с теорията, че младата жена е била заключена на тавана и оставена да умре.
Единственото, което можех да кажа със сигурност, беше, че подреждането на ръцете ѝ по този начин не е станало, когато останките ѝ са били увити в найлоновото платнище и преместени. Тогава тялото ѝ вече е било мумифицирано, сухата кожа и меките тъкани са били втвърдени в позата, в която е умряла. Били са твърде крехки и всеки опит да бъдат преместени би довел до очевидни повреди.
Не виждах такива, което означаваше, че очевидно умишленото позициониране на ръцете по този начин има друго обяснение.
— Сама е притискала ръцете си до тялото — каза Парек. — Съдейки по начина, по който коленете ѝ са събрани и извити на една страна, това е почти ембрионална поза.
И аз бях стигнал до същото заключение. Изтощена, след като е прекарала на тъмно в таванското помещение един бог знаеше колко време, младата жена се бе свила на топка, бе обвила издутия си корем с ръце и бе зачакала смъртта. А когато тялото ѝ беше изсъхнало, сухожилията се бяха свили и бяха издърпали ръцете нагоре върху гърдите ѝ.
Тази поза не беше израз на нечие уважение, а чиста случайност.
Единствената забележима травма беше на дясното рамо. На снимките от местопрестъплението бях забелязал, че положението му не изглежда нормално, и когато прегледах рентгеновите снимки от лабораторията, разбрах защо. Беше изкълчено.
— Предсмъртно, съгласен ли си? — замислено изрече Парек, гледайки призрачното черно-бяло изображение. — Може да е причинено от падане или борба. Може би когато се е опитала да избяга, ако предположим, че се е случило така.
Кимнах мълчаливо. Въпреки че сега бяхме в царството на догадките, от личния си печален опит знаех колко болезнено е да си извадиш рамото. Никой не би понесъл такава травма без медицинска помощ, поне не и доброволно. Но нищо не показваше, че жената е била вързана, за което биха свидетелствали следи от ожулвания, като тези, които открихме по другите две жертви. А евентуална травма след смъртта, когато тялото е било преместено, би увредила мумифицираните тъкани около ставата, може би дори напълно би отделила крайника от тялото.