Когато срещата най-после приключи, се наредих на опашката за излизане. Уилън не се виждаше никъде, но със сигурност вече бе разказал на Уорд какво се случва. След като Одуя бе пуснал бомбата, щяха да започнат яростни спорове. Той бе сварил полицията напълно неподготвена, разкривайки подробности, които никой извън разследващия екип не би трябвало да знае — ясно доказателство, че има изтичане на информация от вътрешен човек. Сега Уорд бе изправена пред медиен кошмар и щеше да се наложи да отговаря на неудобни въпроси.
Когато излязох от църковната зала, не валеше, макар слабото припръскване да обещаваше, че затишието няма да продължи дълго. Все още имаше хора, които се изнизваха през вратата, но аз бях един от последните. Студът ме преряза през якето и затова тръгнах с бързи крачки към мястото, където бях оставил колата си. Едва бях изминал няколко метра, когато чух вик:
— Доктор Хънтър!
Обърнах се и видях, че някой бързо идва към мен. Когато се приближи, с изненада установих, че е Адам Одуя. Усмихваше се широко.
— Помислих, че сте вие, когато ви видях вчера. Как сте?
Недоумението явно пролича на лицето ми. Усмивката му помръкна.
— Толкова време мина. Виждали сме се преди осем-девет години. Случаят „Гейл Феърли“? Бях в екипа на защитата на Кевин Баркли.
Отне ми няколко секунди, за да се сетя. Гейл Феърли беше 17-годишна ученичка, избягала от родителите си, чието разложено тяло бе намерено в една гора. Кевин Баркли, безработен 30-годишен мъж с умствени проблеми, беше обвинен за убийството ѝ, след като полицията откри нейни вещи в спалнята му. Бях поканен като вещо лице за защитата и установих, че тийнейджърката е била мъртва от четири до шест седмици, преди да бъде намерена. Тъй като през това време Баркли беше лежал в болница след автомобилна катастрофа, нямаше как да я е убил той.
Не мина добре с полицията и прокуратурата. Обвинението направи всичко възможно, за да опровергае моите заключения по време на кръстосания разпит, но не можа да оспори фактите. Баркли беше оправдан. Не след дълго съквартирантът му бе обвинен и по-късно признат за виновен за убийството на Гейл Феърли.
Но въпреки че си спомнях този случай, не можех да си спомня Адам Одуя.
— Тогава имах коса — каза той с усмивка, като поглади гладкия си череп. — Но така или иначе, сигурно не сте ме забелязали. Бях само младши адвокат и през повечето време стоях на заден план. Вие контактувахте с Джеймс Бараклоу.
Бараклоу, когото помнех, беше надут старши адвокат с твърде високо самочувствие. Сега започнах да си припомням Одуя.
— Доста изненадваща еволюция от адвокат по наказателни дела — отбелязах, като хвърлих кратък поглед към църковната зала. — Държахте интересна реч.
— Някой трябваше да каже истината. И ще продължа да я казвам, докато хората не започнат да слушат.
— Струва ми се, че вече слушат.
— За да се промени нещо, ще са необходими повече от няколкостотин души в една църковна зала. — За секунда гласът му прозвуча обезсърчено. — Вижте, трябва да свърша нещо вътре, но какво ще кажете да пием по една бира след това?
В главата ми звъннаха предупредителни камбани.
— Благодаря, но не мога.
— Тогава някой друг път? Можем да се видим на кафе, ако предпочитате.
— Не мисля.
Той се усмихна и ме погледна насмешливо.
— Не искате да сътрудничите на врага, а?
Беше ме видял пред „Сейнт Джуд“ и се беше досетил, че съм част от разследващия екип.
— Да кажем, че искам да избегна конфликт на интереси.
Той вдигна ръце като знак, че се предава.
— Няма да ви поставям в трудно положение, имате думата ми. Колкото и да не ви се вярва, ние сме на една страна. Вие искате жертвите да бъдат възмездени. Аз също.
— Като разпространявате поверителна информация от разследване на убийство?
— Ако имате предвид факта, че една от жертвите е била бременна, да. Виждам, че не го отричате.
Тук трябваше много да внимавам.
— Не е моя работа да потвърждавам или да отричам каквото и да било. Между другото, откъде чухте това?
Информацията можеше да е изтекла от всеки, свързан с разследването. Освен десетките полицаи, работещи по случая, можеше да е някой от моргата или дори някой от пожарникарите или парамедиците, които бяха на мястото.
Одуя се усмихна и поклати глава.
— Знаете, че не мога да ви кажа. Но го научих от надежден източник.