— И мислите, че използването му за печелене на евтина известност е най-добрият начин да помогнете?
— Затова ли мислите, че го правя? — Изглеждаше искрено засегнат. — Всяка от тези жертви има семейство или приятели някъде. Не мислите ли, че имат право да знаят какво се е случило?
— Разбира се, но не по този начин. — Нямах нужда от поученията му, особено след това, което бях правил в моргата по-рано през деня. — Не сте вие този, който трябва да решава тези неща.
— О, стига, доктор Хънтър! Наистина ли мислите, че трябва сляпо да се доверим на властите? Не сте толкова наивен.
Уязвен, понечих да възразя, но се спрях навреме. Точно това искаше Одуя. Той беше адвокат, обучен да печели спорове. Нямаше да допусна да ме провокира да издам нещо.
Може би осъзнавайки това, той промени тактиката.
— Вижте какво, уверявам ви, че не се опитвам да изкопча повече информация. Не затова ви се обадих. Исках само да ви поздравя. Работили сме заедно и мисля, че отново можем да сме си полезни взаимно. Може би не сега, но някой ден…
— Добре.
Той се усмихна тъжно.
— Виждам, че ми нямате доверие. Добре, няма проблем. Само ви моля да бъдете безпристрастен.
— Винаги се старая.
— Това ми е достатъчно. — Подаде ми визитна картичка и след кратко колебание аз я взех. — Радвам се, че се видяхме пак, доктор Хънтър. Каквото и да говорят някои ваши колеги в полицията, аз наистина не съм враг. Надявам се да го запомните.
Прибрах картичката в портфейла си и изпратих с поглед Одуя, докато се връщаше към църковната зала.
11
На следващата сутрин тръгнах рано. Трябваше да се явя в моргата едва по-късно, дотогава останалата мека тъкан би трябвало да се е отделила от костите, които бях оставил да се накиснат през нощта. Вероятно и сега бяха готови, но още час-два киснене нямаше да навреди.
Преди това исках да отида на друго място. Бях се събудил в добро настроение. Рейчъл се беше обадила предишната вечер. Не очаквах да я чуя толкова скоро, но корабът ѝ бе направил непланирано спиране на остров с добра мобилна връзка. Весело и развълнувано, тя ми разказа как са проследили стадо делфини и дори са спасили един от изоставена рибарска мрежа. Разказите ѝ за синьо море и небе бяха много далеч от есенната сивота на Лондон и още по-далеч от мъртвешкия покров на „Сейнт Джуд“. Обаждането беше приятен бонус след тресавището на разследването.
Но доброто ми настроение продължи само докато не включих радиото. Въпреки че не бях забелязал представители на медиите на срещата в църковната зала, сред публиката вероятно е имало журналисти или пък Одуя се беше свързал с пресата по-късно. Какъвто и да беше случаят, той не си губеше времето.
— Полицията отказа да коментира вашето изявление, че една от жертвите, намерени в болница „Сейнт Джуд“, е била бременна — каза журналистът. — Откъде имате тази информация? Някой вътрешен човек от екипа на разследването ли ви я даде?
— Очевидно няма да разкрия източниците си, затова нека просто да кажем, че не съм единственият човек, загрижен за начина, по който се провежда разследването — отговори вече познатият глас на Одуя. — Но бях информиран от много надежден източник. И това бе потвърдено снощи от човек, на когото вярвам и който има достъп до такава информация.
Какво?! Изгорих устата си с кафето, бързо оставих чашата и наострих уши.
— Защо според вас полицията крие тези подробности? — попита интервюиращият.
— Това е добър въпрос. Не мога да отговоря, затова сега се обръщам към полицията. Моля ви, заради близките на тази неизвестна жена и детето, просто кажете истината на обществеността. Имаме право да знаем, така че защо е цялата тази тайнственост? От какво се страхувате?
О, я стига! С отвращение излях кафето в мивката. Вече нямах апетит за закуска. Разкриването на деликатни подробности, когато все още не знаехме коя е младата майка, беше достатъчно лошо. Така рискувахме спешните телефони да прегреят от обаждания на истерични роднини, самозванци и фалшиви сигнали. Въпреки това, след като разговарях с него, бях започнал да вярвам, че Одуя действа с най-добри намерения.
Но този финал — „От какво се страхувате?“, беше циничен опит да раздуха нещата. Беше от онези привличащи вниманието инсинуации, на които обществеността е готова да се хване и които загатват за несъществуващи опити за прикриване на нещо нередно и за конспирация. Уилън ми беше казал, че Одуя умее да играе с медиите. Сега разбрах какво е имал предвид.
И отлично се досещах за кой „доверен“ човек говореше активистът. Анонимно или не и въпреки всичките му уверения, Одуя беше готов да ме използва за своите цели. Въпреки че направих всичко възможно, за да заобиколя въпроса му за бременната жертва, не бях отрекъл категорично. Не можех да отрека, след като беше истина.