А на него точно това му трябваше.
Опитах се да се обадя на Уорд, но телефонът ѝ веднага превключи на гласова поща. Не беше изненадващо. Тя беше в трудна позиция и сега сигурно се опитваше да ограничи щетите. Информацията, че едната жертва е била бременна, вече беше изтекла и Уорд нямаше как да поправи стореното. Но ако веднага отговореше на Одуя, щеше да излезе, че той я е принудил да го направи. Ако пък не го направеше, това би подхранило обвиненията, че полицията умишлено държи обществеността в неведение.
Докато слизах с асансьора към гаража, се опитах да не мисля за интервюто по радиото. Сутрешното движение бе обичайното изпитание със затворени улици и опънати нерви, а денят ми вече беше започнал доста зле. Настроението ми нямаше да се подобри, ако си ожулех боята в друга кола.
Когато стигнах целта си, редиците от еднакви постройки изглеждаха изоставени. Една котка ме гледаше безучастно от перваза на закования с дъски прозорец на близката къща, а в другия край на улицата жена с уморен вид буташе двуместна количка с бебета близнаци. Иначе улицата беше празна.
До новата входна врата имаше старинен звънец. Когато го натиснах, той издаде само скърцане на счупена пластмаса и нищо повече. Почуках на вратата. Лъскавият дървен панел изглеждаше солиден. В краката ми на тротоара се виждаше бледо петно, маркиращо мястото, където бяха паднали яйцата и млякото, но всички останали следи бяха заличени.
Не знаех как ще бъда посрещнат. Лола ясно ми бе дала да разбера, че иска да я оставя на мира, затова не вярвах, че ще се зарадва да ме види. При нормални обстоятелства не бих се натрапвал, но не за нея се тревожех в момента. Миналия ден, когато тя влизаше в къщата, бях чул стон някъде отвътре и бях видял памперси за възрастни сред покупките ѝ. Не беше необходимо да съм лекар, за да се досетя какво означава това. Ако старицата се опитваше да се справя сама, беше едно, но ако се грижеше за болен съпруг или роднина, не можех да си тръгна, без да се уверя, че всичко е наред. По-рано същата година, по време на разследването в Есекс, се бях натъкнал на друг уязвим човек, нуждаещ се от помощ. Тогава не направих нищо и после горчиво съжалявах.
Не исках да допусна отново същата грешка.
Изчаках още няколко секунди и пак почуках. Звукът заглъхна без отговор. Вече започвах да мисля, че съм дошъл напразно, но когато се дръпнах от вратата, забелязах, че щорите на прозореца се размърдват.
— Ехо? — извиках.
Нищо. Но сега поне знаех, че вътре има някой. Вдигнах найлоновия плик, който носех, за да се види.
— Донесох ви някои неща.
Отначало нищо не се случи, но точно когато си помислих, че само си губя времето, чух щракване от отключващата се врата.
Тя се открехна с няколко сантиметра, преди веригата да я спре. Подпухналото лице на Лола надникна през процепа.
— Какво искаш?
— Снощи ви докарах до вкъщи и…
— Знам кой си. Попитах какво искаш.
Отново вдигнах торбичката.
— Донесох някои неща. В замяна на онези, които изпуснахте.
Тя погледна плика. Явно се колебаеше между подозрението и изкушението.
— Няма да плащам за нещо, което не съм искала.
— Не ви искам пари.
— И не ми трябват подаяния!
Опитах друг подход.
— Това е най-малкото, което мога да направя. Като извинение, че не ви помогнах с покупките вчера. Ще ми направите услуга.
Тя се намръщи и тръшна вратата пред носа ми. Е, поне опитах. В следващия момент се чу тракане на верига и вратата се отвори. Лола отново ме изгледа подозрително, после неохотно се дръпна, за да ме пусне да вляза.
Нямаше коридор. Входната врата водеше директно в малка стая. Вътре беше тъмно — щорите на прозореца до голяма степен спираха естествената светлина. Миризмата веднага ме удари в носа: остра смрад на човешки нечистотии и непрано спално бельо, която ме върна към времето, когато бях лекар. Някъде тиктакаше часовник, отброяваше всяка секунда с бавен метрономичен такт, и когато очите ми свикнаха, видях, че съм в хола, който на някакъв етап бе преустроен в кухня. Сега изпълняваше и функцията на болнична стая. По средата имаше легло и в него лежеше мъж, завит с мръсни чаршафи и одеяла. Трудно бе да се определи възрастта му, но очевидно беше много по-млад от жената. Имаше мазна кестенява коса и рошава брада, закриваща хлътналите му бузи. Устата му беше отворена и за миг ми се стори, че е мъртъв. После видях, че очите му са живи и ясни; гледаха ме внимателно от бледото лице.