Натиснах спирачките точно когато слизаше от тротоара. Въпреки това се размина на косъм. Изскочи точно пред мен и ако вече не бях намалил, щях да го блъсна. Все пак колата спря навреме. Увиснах напред на предпазния колан, а в багажника куфарът ми глухо издумка. Младежът се вцепени на улицата, втренчи се във внезапно изскочилата кола и под качулката на лицето му се изписа ужас. След миг изражението му коренно се промени.
— Гледай къде караш бе, тъпак!
Понечи да ритне колата, но явно си спомни за полицаите на другия тротоар. Погледна ги скришом, после сведе глава и бързо се отдалечи.
Това разминаване на косъм разтърси и мен. С разтуптяно сърце превключих на скорост и продължих напред. Суматохата привлече вниманието на най-близко стоящите журналисти. Усещайки погледите им, аз се отдалечих, без да поглеждам назад.
Не исках да им давам още поводи за сензация.
Когато „Сейнт Джуд“ се скри от погледа ми в огледалото, отново се замислих за разговора пред дома на Лола. Съседката ѝ явно с удоволствие разпространяваше слуха, че е била уволнена след смъртта на дете, за което се е грижила, но бързо бе станало ясно, че не знае нищо повече. Ако изобщо имаше какво да се знае. Самият аз съм бил жертва на злонамерени клюки и бях наясно колко е лесно хората да повярват в тях, независимо дали са верни, или не.
Все пак Лола ми беше казала, че е била медицинска сестра. И това, че някой се наслаждаваше да разпространява клевети, не означаваше, че в тях не може да има зрънце истина.
Това беше неочаквано усложнение, особено предвид ужасните условия, в които живееха Лола и синът ѝ. Беше ясно, че тя едва успява да се грижи за него сама и макар че не исках да се намесвам, здравето на момчето беше по-важно от нейното желание да бъде независима. Може вече да не бях лекар, но след като видях как живеят Лола и синът ѝ, не можех да се преструвам, че не знам.
Въпросът беше какво да правя?
Изпитах облекчение, когато влязох в хладната, клинична тишина на моргата. Тук поне имах някакъв контрол над това, което се случва. Регистрирах се и се преоблякох с чисти работни дрехи, после превключих телефона на безшумен режим и го сложих във вътрешния си джоб. Когато вършех особено отговорна работа, често го оставях в шкафчето. Но днешната задача се очертаваше да бъде сравнително рутинна и не исках да съм неоткриваем.
Знаех, че Уорд ще се опита да се свърже с мен.
Първо проверих крехките кости на бебето. Въпреки че по тях все още имаше малко меки тъкани, щяха да бъдат необходими няколко дни киснене в обикновена вода, ако исках изцяло да се разтворят и да опадат. Но огледът им беше само формалност.
Нищо не показваше, че майката е била наръгана с нож или е получила някаква друга физическа травма, която да е оставила белег върху тънките кости. Вътре в утробата, нероденото ѝ дете е било защитено от това, което майка му е преживяла в последните си мигове.
Поне докато не беше издъхнала.
Ежедневното сменяне на водата, в която киснеха костите на бебето, беше единственото, което можех да направя, за да ускоря процеса. Направих го, а после насочих вниманието си към майката. Кисненето цяла нощ във врящия на слаб огън почистващ разтвор ефикасно бе отстранило тъканите и мазнините от разчленените ѝ кости. След като нахлузих чифт гумени ръкавици с дължина до лакътя, преминах към следващия етап.
Като пример за биологично инженерство костната структура засенчва всяко постижение на строителната мисъл. Гладката външна повърхност се състои от слоеве, наречени пластинчата костна тъкан, в които се помещава сърцевина със структура на пчелна пита, известна като трабекуларна кост. Тя служи за увеличаване на якостта, без да се увеличава теглото. В дългите кости, като тези на ръцете и краката, кухият център — медуларният канал — е запълнен с костен мозък, мастната тъкан, отговорна за производството на кръвни клетки. Това е шедьовър на конструктивния дизайн и погледнато под микроскоп разкрива още по-комплексен свят.
Щях да направя пълен оглед по-късно, когато сглобя костите на жената в правилната им анатомична позиция. Това обаче не означаваше, че не мога да направя първоначална оценка още в момента. Вдигнах мокрия череп от съда, в който се киснеше, и го изплакнах с чиста вода. Той не даваше много информация за човека, чиято глава е представлявал. Костната тъкан наистина служи за основа, но кожата и мускулите са това, което придава жизненост и характер на нашите лица. Без тях черепът е само една калциева реликва.