Все пак полезна реликва.
Ъгловатата му форма предполагаше представителка на бялата раса, с тесен, висок нос и сравнително малка челюст. Макар че далеч не беше окончателно, това заключение би могло да помогне на Уорд в търсенето на възможно съвпадение в базата данни за изчезнали лица. По време на аутопсията вече бях оценил общото състояние на зъбите на младата жена достатъчно добре, за да получа представа за възрастта и начина ѝ на живот. По-интересно сега беше леката, но добре видима дистална захапка, при която горните предни зъби стърчат много напред спрямо долните. Приживе това би могло да прави впечатление и можеше да се използва като още един признак при идентифицирането.
Оставих черепа да съхне в аспиратора и започнах да изваждам една по една останалите почистени кости от подобната на супа течност и да ги плакна. Нямах търпение да разгледам по-отблизо топчестата глава на десния хумерус, дългата раменна кост, и съответстващата ѝ вдлъбнатина в скапулата, или лопатката, за да видя дали разместването не е предизвикало някакви увреждания, които не се виждаха на рентгеновите снимки.
Нямаше. И двете бяха в добро състояние. Ако разместването бе станало в резултат от пренасянето на мумифицираното тяло, то не беше увредило нито изсъхналата мека тъкан, нито самата става. Макар това да не беше окончателно заключение, то бе още един знак, че травмата е настъпила, докато младата жена все още е била жива.
Но не много преди смъртта.
Продължих да изплаквам и подсушавам избелените кости и открих още доказателства, подкрепящи по-раншната ми оценка за възрастта на жертвата. Симфизата на пубиса — част от срамната кост, която с течение на годините става от оребрена все по-гладка — показваше, че е била около двайсетте. Това личеше и от фемурите. При децата краят на бедрената кост е покрит с дебел слой хрущял. В юношеството той се втвърдява, превръща се в костна тъкан и постепенно се слива с шийката на костта. Този процес е известен като епифизарно срастване и първоначално свързването на двете повърхности се вижда като линия. По-късно тя избледнява и до около двайсет и пет годишна възраст съвсем изчезва.
Слабите линии все още се виждаха тук, но едва-едва. И краищата на ребрата откъм гръдната кост бяха гладки, а не с по-зърнестата структура, характерна за по-късните етапи на живота. Всичко това беше още едно потвърждение, че жертвата не е била на повече от двайсет и пет години. Вероятно дори по-млада, като се има предвид, че не всичките ѝ мъдреци бяха израсли.
Слагах последните ребра в аспиратора, когато телефонът ми завибрира. По дяволите. Свалих ръкавиците и излязох от лабораторията. Телефонът спря да вибрира, преди да успея да го извадя от вътрешния джоб на престилката. Въпреки че знаех кой може да ме търси, сърцето ми се сви, когато видях името на дисплея.
Уорд.
Намерих тих ъгъл в коридора и я набрах. Тя вдигна веднага.
— Бяха ми заети ръцете… — започнах да се извинявам.
— Момент. — Гласът ѝ заглъхна. Чух я да говори с някого за момент, после пак се обади. — Какво точно си говорил с Адам Одуя снощи?
В гласовото съобщение, което ѝ бях оставил по-рано, не исках да навлизам в подробности и затова само ѝ съобщих, че съм говорил с активиста след публичната среща. Не очаквах Уорд да е доволна, но сега тонът ѝ беше остър и обвинителен.
— Нищо не съм му казал. Когато си тръгвах, той ме настигна и се представи. Оказа се, че съм бил консултант за защитата по случай, по който е работил като младши адвокат.
— И ми казваш чак сега?
— Не знаех, докато той не ми напомни. Това беше преди много години, дори не го познах.
— Каза ли му нещо за разследването?
— Разбира се, че не съм.
— Одуя не спира да приказва по националната телевизия и радиото, като твърди, че някой е потвърдил изтеклата информация. Някой, когото познава и на когото вярва. Нали няма да ме убеждаваш, че може да има друг стар познат освен теб?
— Не те убеждавам в нищо — контрирах аз. — Само казвам, че не съм му казал нищо. Поиска да потвърдя информацията и аз отказах.
— Но не си я и отрекъл.
Започва се. Поех си дъх.
— Не.
Последва пауза. Почти чух как Уорд се опитва да се овладее.
— Кажи ми какво точно се случи.
Разказах ѝ всичко, без да пропусна нито една подробност. Тя мълчеше, докато не свърших.
— Добре. — Пое си дълбоко въздух. — Не мога да те обвинявам, че не си отрекъл версията за бременната жена, но това е наляло вода в мелницата на Одуя. Медиите вече знаят и по този повод ще дам изявление в „Сейнт Джуд“ днес на обяд. Предпочитах да изчакам, докато разберем повече, но сега нямам избор. И ако този тип пак се опита да говори с теб, за бога, направи услуга и на двама ни и просто го отмини.