— Не видях добре — отговорих, осъзнавайки, че звучи като извинение.
— Е, лесно би могло да се пропусне — отбеляза той с престорено великодушие. — Поради приплъзването на кожата и обезцветяването ѝ беше трудно да се види, но в някои части на епидермиса личаха следи от изгаряне.
— Горени ли са?
— Не казах ли това?
Престорено неразбиращият му поглед беше лоша актьорска игра. Не бях видял двете жертви отблизо, а поради лошото състояние на телата, каквото и да било изгаряне беше трудно забележимо. Въпреки това думите му ме уязвиха.
— Раните са сравнително малки и на твърде ограничена площ, за да са причинени от открит пламък — продължи Миърс, наслаждавайки се на собствената си гениалност. — Най-вероятно са оставени от някакъв нагорещен уред, а не от горелка, примерно. Разбира се, ще получа по-добра представа, когато направя подробен оглед.
— Къде са били горени?
— Навсякъде. Открих изгаряния по главата, по крайниците, по торса. Изглеждаха на случайно избрани места, доколкото видях. — Не можа да сдържи снизходителната си усмивка. — Ако това ще ви утеши, Парек също не ги видя, докато не ѝ ги посочих.
— Така е, защото тези стари очи не виждат добре в тъмното — чу се гласът на патоложката зад нас. — Макар че в свое оправдание дължа да кажа, че по това време бях заета да оглеждам нараняванията от ремъците.
Не бях забелязал приближаването ѝ. Очевидно и Миърс. Лицето му се изчерви, когато дребната жена спря до нас.
— Доктор Парек, аз… ъх… просто…
— Да, чух. Здрасти, Дейвид. — Тя ми се усмихна, но в очите ѝ се появи опасен блясък. — Как върви с жертвата от тавана? Сигурно вече си към края.
— Може да се каже.
— Както винаги, не си губиш времето. Очаквам с нетърпение доклада ти. Сигурна съм, че ще бъде обстоен както винаги. — Обърна се към Миърс, който се изчерви още повече. — Ако сте готов, доктор Миърс, можем да започваме с първата аутопсия. Ще се опитам да не пропусна нищо, но не се колебайте да ми посочите, ако все пак се случи.
Без да чака отговор, продължи по коридора. Въпреки малкия си ръст вървеше изненадващо бързо и това принуди Миърс да подтичва след нея.
Усмихнах се и се обърнах. Но усмивката ми посърна, когато се сетих какво бе казал тафономът. Както и да се погледне, двете зазидани жертви бяха умрели от ужасна смърт. Ако освен това бяха и измъчвани — горени, — това издигаше страданието им на съвсем друго ниво.
Беше ужасно да си го представя. Потиснах егоистичното съжаление, че не мога сам да погледна останките им, и отново влязох в лабораторията, където ме чакаха костите на младата майка.
13
Почти пропуснах обедното изявление на Уорд пред медиите. След като ги изплакнах и ги оставих да изсъхнат, почистените кости на младата жена все още не ми бяха разкрили нищо изненадващо, но не можех да спра да мисля за това, което ми беше казал Миърс. Когато сложих костите в аспиратора, извадих снимките, направени на местопрестъплението и по време на аутопсията. Макар да знаех, че щях да забележа, ако имаше следи от изгаряния, проверих отново, в случай че съм пропуснал. Бледата кожа потъмнява по време на разлагането, докато тъмната изсветлява, което прави невъзможно използването на цвета на кожата като индикатор за произхода на жертвата. Дори при този изсушаващ ефект на мумифицирането обаче тежки изгаряния, като описаните от Миърс върху зазиданите жертви, биха били все още видими. Не можех да изключа възможността да е имала изгаряния на места, които по-късно червеите са унищожили — евентуална загноила рана от изгаряне на корема би била идеално място, където мухите да снесат яйцата си, и не би оставила петна от кръв по дрехите, което би могло да обясни и зейналата дупка в коремната кухина.
Не намерих обаче никакви улики, които да подкрепят такова предположение. Освен близостта, в която бяха открити телата им, нищо не показваше, че смъртта на жертвите, зазидани в тайната стая, и смъртта на бременната жена на тавана са свързани. Не обичах съвпаденията, но започваше да изглежда, че случаят е такъв. Може би командир Ейнсли беше прав, като искаше Уорд да разглежда двете местопрестъпления поотделно, неохотно признах пред себе си. Скрита от любопитни очи и почти забравена, изоставената стара болница можеше да крие всякакви тайни.
След като разгледах снимките, най-накрая приех, че не съм пропуснал нищо. По останките на бременната жена нямаше видими изгаряния.