Оставих костите ѝ да съхнат в аспиратора, погледнах часовника и видях, че изявлението на Уорд трябва да започне скоро. Свалих набързо лабораторното облекло, излязох от моргата и тръгнах към „Сейнт Джуд“. Лятото изглеждаше останало в далечното минало; есента навлизаше в разгара си. Сега светлината беше едва забележимо по-различна, сенките бяха по-дълги и по-рязко очертани, а във въздуха се усещаше зимен полъх.
Когато стигнах до болницата, пред главната порта имаше малка тълпа. Улицата бе задръстена от камери, телевизионни микробуси и професионални микрофони и едната лента беше заградена с метални бариери. Паркирах на няколко пресечки оттам и бързо се върнах. Намерих място до бариерата встрани от навалицата, откъдето можех да виждам добре. Срещу чакащите журналисти точно зад портата имаше поставен микрофон, но до него нямаше никого. Огледах се и видях Ейнсли, застанал сам зад репортерите. Никой не обръщаше внимание на командира, но и нищо в цивилните му дрехи не издаваше, че е полицай.
Запитах се дали е показателно, че той стои от тази страна на микрофона, а не зад него заедно с Уорд.
Освен него нямаше друг, когото да познавам. Включително Одуя. Активистът не се виждаше никъде, което беше изненадващо. Очаквах, че ще се възползва от възможността отново да се изяви пред телевизионните камери. Докато размишлявах върху това, по алеята към болницата се приближи тъмна кола и спря от вътрешната страна на портала. Отвътре слязоха Уорд, Уилън и елегантна млада жена, вероятно говорителката на полицията.
Разговорите утихнаха, когато главната инспекторка застана зад микрофона. Лицето ѝ беше невъзмутимо, но начинът, по който се покашля, издаваше нервност. Беше положила усилия да се приведе в по-представителен вид, като бе оформила непокорната си коса в някакво подобие на прическа и носеше черен шлифер, който скриваше издутия ѝ корем. Запитах се дали беше умишлено. Би било още едно нежелано разсейване, ако пресата научеше, че водещата следователка е бременна, както е била една от жертвите.
Усетих нечий поглед и когато се обърнах, видях, че Ейнсли ме гледа. Отначало не ми беше обърнал внимание и дори се запитах дали не е забравил кой съм. Сега обаче смущаващите му сини порцеланови очи спряха за миг върху лицето ми и той кимна кратко. После погледна към Уорд, която заговори:
— В неделя вечерта…
Уорд трепна от писъка на микрофонията през високоговорителите, който заглуши гласа ѝ. Говорителката на полицията ѝ прошепна нещо и Уорд леко се отдалечи от микрофона, преди да продължи:
— В неделя вечерта след сигнал от гражданин полицейски служители откриха тялото на млада жена в изоставената основна сграда на болница „Сейнт Джуд“. По време на последвалото претърсване вътре бяха открити телата на още две жертви. Не мога да дам подробности за жертвите, преди да бъде извършено официално разпознаване. Мога обаче да потвърдя, че и трите смъртни случая се разглеждат като подозрителни.
Това беше типичното меко, уклончиво изявление, избягващо да дава всякаква спорна информация и заобикалящо факта колко малко знаем все още. Забелязах, че Уорд не спомена пола на другите две жертви — той засега не беше изяснен.
Тя замълча за момент и вече по-уверено погледна журналистите.
— Появиха се твърдения относно състоянието на една от жертвите в момента на смъртта ѝ. Понастоящем не мога нито да потвърдя, нито да отрека такива слухове, тъй като това може да компрометира разследването. Това разследване е много сложно и задълбочено и затова бих искала да помоля…
През тълпата премина шум и това пак я накара да замълчи. Хората започнаха да обръщат глави към няколко души, проправящи си път между журналистите, които се отдръпваха, за да ги пропуснат. Проточих врат и видях мъж и жена на средна възраст с напрегнати лица. От едната им страна и малко зад тях със сведени очи вървеше много по-млад мъж, вероятно около двайсетте.
Водеше ги Адам Одуя.
Изражението на активиста беше тържествуващо. Увереността, която излъчваше, рязко контрастираше с тревожните лица на тримата му придружители. Те вървяха плътно зад него, скупчени близо един до друг, и хвърляха нервни погледи настрани.
Уорд се опита да продължи:
— Затова ще помоля да имате търпение, докато върви разследването…
Но никой не я слушаше. Всички погледи бяха приковани към Одуя и неговите спътници, които след няколко крачки спряха пред инспекторката. Сега всички микрофони и камери бяха насочени към него.
— Това са Сандра и Томас Горски — заговори той, достатъчно силно, за да бъде чут от всички присъстващи. Махна с ръка към младежа, който сведе глава още по-ниско. — А това е техният син Люк. А това е двайсетгодишната им дъщеря Кристин.