При тези думи той вдигна голяма лъскава снимка и я обърна, така че всички да видят лицето на младата жена. Говорителката на полицията бързо се приближи до микрофона.
— Съжалявам, но това не е публична среща. Ако имате някаква информация…
— Това семейство има право да бъде чуто! — Одуя не крещеше, но въпреки това гласът му звучеше властно. Видях как няколко полицаи започнаха да си проправят път през тълпата към него. — Кристин е изчезнала от Блейкънхийт преди петнайсет месеца. Досега никой не я е виждал или чувал. И въпреки многократните молби в полицията не е направено нищо, за да бъде намерена.
— Ако имате някаква информация, моля, говорете с някого от нашите служители…
— Сандра и Томас се свързаха с мен тази сутрин отчаяни! — невъзмутимо продължи той. — Нямаше къде другаде да отидат, защото дъщеря им…
Настъпи кратка суматоха, когато първите полицаи се опитаха да се доберат до него. Одуя размаха снимката на момичето над себе си като меч.
— … защото дъщеря им — Кристин Горски, е била бременна в шестия месец!
Един полицай се опита да го задържи и настана истинско стълпотворение. Журналистите крещяха въпроси, но Уорд постави ръка на рамото на говорителката, преди тя да каже нещо друго. После главната инспекторка бързо прошепна нещо на Уилън; той кимна и заговори по телефона си. Полицаите, които бяха стигнали до Одуя, спряха, леко се отдръпнаха, но останаха нащрек.
— Добре, моля за тишина — каза Уорд на микрофона. — Извинете, може ли малко ТИШИНА!?
Ехото от тази последна дума прокънтя над тълпата журналисти. Настъпи тишина, нарушавана само от бръмченето на камерите. Уорд понечи да заговори, но Одуя я изпревари:
— Главен инспектор Уорд, от уважение към семейство Горски потвърдете дали едната от жертвите, намерени в болница „Сейнт Джуд“, е била бременна…
— От уважение към всички жертви и техните семейства няма да разкрия информация, която може да застраши полицейското разследване. Те заслужават повече от това — отговори тя. На бузите ѝ се появиха червени петна, които издадоха гнева ѝ. — Съчувствам на господин и госпожа Горски и семейството им за изчезването на дъщеря им. Разбирам каква мъка…
— Дъщеря ни изчезна преди повече от година! — отчаяният вик на Сандра Горски я прекъсна. До нея съпругът ѝ гледаше право напред, лицето му бе напрегнато. — Не се нуждаем от вашата съпричастност! Искаме да направите нещо!
Уорд се стъписа, сякаш ѝ зашлевиха плесница, но после се окопити.
— Ще направим, обещавам ви. Но медиите не са мястото за такава дискусия. Моля ви, отидете с някой от нашите служители и ви давам думата си, че ще се вслушам във всичко, което имате да кажете. Ако все още искате да изразите публично претенциите си, никой няма да ви спре. Благодаря, това беше всичко.
Тя се обърна и се отдалечи от микрофона, преди някой да осъзнае, че пресконференцията е свършила. Докато журналистите напразно крещяха въпроси, видях Уилън да се промъква към Одуя и семейство Горски. Размениха бързо няколко думи, след което той ги поведе обратно през полицейския кордон към цивилната кола, с която бе пристигнала Уорд.
Крясъците продължиха, но журналистите започнаха да се разотиват. Бяха дошли с надеждата да чуят новини. Е, бяха ги получили.
Когато се обърнах да си тръгвам, изведнъж почувствах, че ме наблюдават. Погледнах към мястото, където бях видял Ейнсли, мислейки, че може да е той. Командирът от полицията обаче го нямаше, а в суматохата от журналисти, фотографи и телевизионни камери беше невъзможно да видя когото и да било.
Но чувството ме преследваше, докато стигнах до колата.
Когато се върнах в моргата, костите на младата майка вече бяха изсъхнали. Сглобяването им беше сравнително рутинно и след като ги огледах по-внимателно, отново не открих нищо, което вече да не знам. Нямаше следи от зараснали фрактури или други особени черти на скелета, които биха могли да помогнат за идентифицирането. Единствената нова информация, която успях да открия, беше оценката на ръста ѝ. Измерването на ръста на човешки останки не е толкова лесно, колкото просто да измериш разстоянието от главата до петите, както се прави с жив човек. Разпадането на меките тъкани и деформирането на гръбначния стълб, ако тялото е било в изкривено положение, може да даде грешни резултати и да затрудни идентифицирането. Въпреки че е възможно да се направи приблизителна оценка на височината единствено въз основа на дължината на някои от дългите кости от крайниците, тъй като имахме пълен скелет, по-точният метод бе да се използват отделни сегменти на тялото като черепа, прешлените и бедрените кости. Направих измервания с шублер и изчислих, че приживе жената е била висока около сто шейсет и три сантиметра.