Докато работех, се опитвах да не мисля за случилото се пред „Сейнт Джуд“, но то не ми излизаше от главата. Бях наясно, че мумифицираните останки — сега превърнати в гладки бледи кости — някога са били млада жена с родители и приятели. Жив човек. Може и да бе свършила в мръсното таванско помещение, но в един човек има много повече от начина, по който е умрял. И макар че не се нуждаех от напомняне колко важно е да остана безпристрастен, знанието коя може да е била жертвата леко промени нагласата ми. Можех да си повтарям, че самоличността още не е потвърдена и че днес пред болницата бях видял скърбящото семейство на друга изчезнала млада жена, но дори само вероятността да е била тя вече придаваше по-личен характер на работата ми и скъсяваше дистанцията между мен и жертвата.
Сега, когато боравех с фините кости, те ми се струваха по-тежки.
Почти бях свършил, когато телефонът завибрира в джоба на престилката ми. Донякъде очаквах обаждане и не се изненадах, когато видях, че пак е Уорд. Тя не си губеше времето.
— Още ли си в моргата?
— Тъкмо приключвам.
— Стой там. Изпращам ти стоматологични картони и искам да сравниш данните със зъбите на жертвата от таванското помещение. След колко време ще можеш да ми кажеш дали съвпадат?
— Зависи дали искаш подробен анализ, или само основно сравняване.
За второто нямаше проблем: всеки съдебен антрополог има достатъчно познания, за да сравни стоматологичен картон със зъбите на починал човек. Но какъвто и да е по-сложен анализ е най-добре да се направи от специалист.
— Основно сравняване е достатъчно. По-късно ще поискаме от съдебния стоматолог официална идентификация и ще пуснем ДНК анализ. Но и двете ще отнемат време, а ми трябва нещо, за което да се хвана сега. Можеш ли да го направиш?
— Мога. Картонът на Кристин Горски ли е?
— Чул си.
Уорд не звучеше изненадана, но новината сигурно се тиражираше вече във всички медии и социални мрежи.
— Бях пред „Сейнт Джуд“, когато Одуя се появи със семейството ѝ.
— Тогава разбираш защо не искам да чакам няколко дни, за да разбера дали тялото е нейно, или не. — Раздразнението в гласа ѝ беше очевидно. — Най-гадното е, че името на Кристин Горски вече беше в списъка ни на вероятните жертви, преди Адам Одуя да изиграе сценката си днес. Тя не е единствената бременна жена, която е изчезнала, но описанието ѝ съвпада с това, което знаем за трупа от тавана. На правилната възраст е, бременна в шестия месец и изчезнала преди петнайсет месеца, което съответства на предполагаемото време от смъртта. Не знаем с какви дрехи е била в деня на изчезването, но е било през лятото и е нормално да е носила тениска и къса пола. Семейството ѝ изглежда прилично. Бащата е поляк, както вероятно си се досетил, и работи във фирма за търговия със спортни стоки. Майката е секретарка, а братът — студент последна година в художествената академия. Не са много богати, но са могли да си позволят да платят за бели пломби за Кристин, когато е била на петнайсет.
Спомних си състоянието на зъбите на мъртвата жена.
— Дрогирала ли се е?
— От седемнайсетгодишна е била в програма за лечение от хероинова зависимост. Семейството изгубило връзка с нея в продължение на почти две години, докато един ден не се появила неочаквано и не обявила, че е бременна. Нямала никакви пари и помолила родителите си да ѝ помогнат да се изчисти заради бебето.
— Знае ли се кой е бащата?
— Родителите ѝ нямат представа и изглежда, Кристин също не е знаела. Предполагам, че е проституирала, защото не е била в състояние да се задържи на постоянна работа. Родителите ѝ не я разпитвали много; само се радвали, че се е върнала. Настояват, че искрено искала да се промени, въпреки че все още ѝ нямали достатъчно доверие, за да ѝ дават каквито и да било пари. Всичко било подготвено отново да се запише за рехабилитация, но изчезнала в деня, преди програмата да започне. Веднага подали сигнал и оттогава не са я виждали и не са чували нищо за нея.
Колкото и тъжно да звучи, можех да разбера защо случаят с Кристин Горски не е бил приоритет за полицията. Изчезването ѝ е било възприето в контекста на пристрастяването — просто още една наркоманка, на която ѝ е скимнало да си спести рехабилитацията. Никой не се е замислил за нещо по-сериозно. Това вероятно правеше нещата още по-мъчителни за близките ѝ.