Месеците на тревожно очакване, без никаква информация какво може да се е случило с дъщеря им, са били истински ад.
На тяхно място и аз бих отишъл при Одуя.
Казах на Уорд, че ще ѝ се обадя, когато има резултат, и се върнах в лабораторията. Косвените доказателства, че почистеният и сглобен скелет на масата е на Кристин Горски, се трупаха, но не трябваше да допускам това да повлияе на преценката ми. Не исках да гледам и зъболекарския картон, който Уорд ми изпращаше. Още не.
При установяването на самоличност по зъбите се следват няколко етапа. За начало проверих дали всички зъби са си на мястото — бяха, с изключение на един липсващ заден кътник. После записах местоположението и естеството на всички коронки и пломби. След като направих това, проверих всички нелекувани зъбни проблеми — един спукан зъб до мястото на липсващия кътник и няколко малки кариеса.
Нанесох всички тези детайли на зъбна диаграма. Може моят доклад да не беше толкова изчерпателен, колкото би било заключението на съдебния стоматолог, защото нямах толкова богат опит, но бях сигурен, че това ще е достатъчно за целите на Уорд.
След като завърших инвентаризацията, сравних схемата, която бях начертал, с картона, който Уорд ми беше изпратила по електронната поща в защитен с парола файл. Беше включила и снимка на Кристин Горски. Образът на младата жена изглеждаше увеличен дигитално, след като е бил изрязан от групова снимка, правена, когато е била на около двайсет. Кестенявата коса беше оформена в полуофициална прическа; кръглото лице бе едновременно красиво и обикновено. Бяха я фотографирали, докато гледа настрани, сякаш не се интересуваше особено от случващото се, и въпреки че се усмихваше, изглеждаше изкуствено, сякаш се срамуваше да позира пред фотоапарата. Опитах се да различа признаци на дълбока захапка, но беше трудно да се определи.
Понякога дори само една уникална черта може да е достатъчна за категорично разпознаване. Веднъж успях да направя неофициална идентификация по извит по особен начин преден зъб. Това обаче беше единичен случай. В идеалната ситуация би трябвало да има абсолютно съвпадение между стоматологичния картон на човека, докато е бил жив, и посмъртния стоматологичен преглед. В случая не беше така. В картона на Кристин Горски нямаше данни нито за кариеси, нито за липсващ кътник, нито за пукнат зъб.
Пет години преди изчезването си обаче тя не беше ходила на зъболекар и това време бе повече от достатъчно, за да се получат описаните промени. А счупеният кътник до мястото на липсващия зъб можеше да означава, че последният е бил избит със сила. Откъртен при удар, а не изваден от специалист.
По-интересни от тези несъответствия бяха приликите между двата зъбни профила. Съдейки по картона, Кристин Горски е имала същата дълбока захапка като тази, която бях забелязал на останките, и зъболекарската работа в устата на жената от тавана напълно съвпадаше с документираното на картона. До белите пломби на двата задни кътника. Прегледах всичко още веднъж, за да съм абсолютно сигурен, но нямаше съмнение.
Бяхме открили Кристин Горски.
14
Една от големите цели на съдебномедицинската наука е изобретяването на изкуствен начин за отчитане на газовете, отделяни при разлагането на тялото. Това не само помага за намирането на погребани или скрити човешки останки, но и служи като индикатор за определяне колко време е минало след смъртта. Досега обаче науката не е измислила нищо, което да се конкурира с природата.
Лабрадорът едва сдържаше вълнението си. Беше съвсем млад и гладката му козина бе черна като смола с изключение на едно бяло петно на главата му. Целият трепереше, пристъпваше от лапа на лапа, хвърляше пълни с надежда погледи към треньорката си и скимтеше жално.
— По-тихо — каза му тя, като го почеса зад ушите. — Успокой се, Звезда.
— Радвам се, че поне някой има ентусиазъм — измърмори Уилън, като погледна часовника си.
Бяхме шестима и стояхме в подножието на стълбите пред „Сейнт Джуд“. Седем, ако броим кучето. Уорд бе казала, че може да се присъедини към нас по-късно, но в момента бе заета да успокоява духовете след разпознаването на Кристин Горски. Не че имаше нужда главният инспектор да присъства всъщност. Освен треньорката, Уилън и аз участваха един специалист по издирванията — пълен 50-годишен мъж на име Джаксън, и двама криминалисти, които познавах от огледа на тавана. Едната служителка носеше фотоапарат на врата си, а колегата ѝ — кутия с оборудване. Всички бяхме екипирани с бели гащеризони и обичайните предпазни аксесоари, макар че за момента още не бяхме сложили качулките и маските. Не бяха необходими, докато не влезем вътре, и затова използвахме шанса да подишаме чист въздух, докато можехме. Лабрадорът не беше единственият нетърпелив сред нас. Вече десет минути стояхме на ситния дъждец в подножието на стълбището. Чакахме.