Той усети, че го гледам, и хвърли бърз поглед към мен.
— Значи тук са я намерили?
— Наблизо.
Джесъп се втренчи в тъмнината зад ограничителната лента; дишаше шумно в маската.
— По новините казаха, че била на двайсет и една. На годините на дъщеря ми.
Без да чака да отговоря, той се обърна и пак тръгна по коридора.
Макар да знаех, че в сградата има и други претърсващи екипи, когато нашата групичка започна бавно да навлиза в тъмните дълбини на „Сейнт Джуд“, имах чувството, че сме съвсем сами, откъснати от всякакъв друг живот. Имах достатъчно опит с болниците и знаех какви лабиринти могат да са и в най-добрите си времена. Но онези, в които бях работил, бяха пълни с живот и шум, а не празни и безмълвни. Тук много по-лесно можеше да изгубиш ориентация.
Поне кучето беше доволно. С изключение на треньорката всички останали вървяхме назад, за да не разсейваме животното от работата. Не че имаше такава опасност: Звезда бе изцяло погълната от изследването на прекрасния нов свят от миризми, който ѝ предлагаше старата болница. Консултативни кабинети, болнични стаи, дори складови помещения — всичко трябваше да бъде проверено от лабрадора.
Не се бях замислил много за практическите страни на търсенето. Подобно на повечето стари болници на Държавната здравна служба „Сейнт Джуд“ беше ремонтирана и модернизирана през годините. Отвън всичко изглеждаше непроменено, но вътре обстановката нямаше много общо с оригиналната сграда. Разположението на стаите, отделенията и коридорите се бяха променяли с времето. На места бяха премахнати стени, другаде бяха издигнати нови. Някои от тях очевидно бяха стари и стояха там от десетилетия. Други изглеждаха по-скорошни.
Лабрадорът направи първата си находка още през първия час: докато изследваше тъмните кътчета на един прашен склад, изведнъж наостри уши. Един от криминалистите провери и установи, че там има труп на прилеп, смазан под счупените рафтове като изхвърлена ръкавица. Треньорката награди кучето със силно наръфана топка за тенис.
— Сигурно е хубаво да можеш да се задоволиш с малко — отбеляза Уилън, докато лабрадорът радостно размахваше опашка.
Скоро разбрах защо Уорд искаше да включи Джесъп в търсенето. Бяхме в бивша чакалня с една редица счупени пластмасови столове все още здраво закрепени за стената под табела „Моля, седнете и чакайте да ви извикат“. До празен дозатор за течен сапун висеше скъсан плакат с електронномикроскопска снимка на грипен вирус.
Лабрадорът започна да души прашния цокъл покрай стената и изведнъж застина. Заобикаля напред-назад по дължина на едната стена, после погледна треньорката и излая.
Жената се обърна към Уилън:
— Изглежда, че там има нещо.
През цялото това време Джесъп беше мълчал и мрачното му присъствие само засилваше тягостната атмосфера. Сега, когато Уилън му даде знак, той удари с юмрук по стената над мястото, където бе реагирало кучето. Чу се глухо кънтене.
— Гипсокартон — изръмжа Джесъп.
После отвори пластмасовия калъф, извади акумулаторна бормашина и проби малка дупка ниско в стената. От чантата на рамото си извади инспекционен ендоскоп — оптична сонда, свързана с малък ръчен екран. Вкара уреда в пробитата дупка, като го въртеше във всички посоки. Лицето му се освети, докато наблюдаваше изображението на екрана. След малко спря и внимателно регулира образа.
— Какво има? — попита Уилън.
Вместо отговор Джесъп остави ендоскопа настрана. Отново бръкна в чантата и извади метален лост. Преди някой да успее да реагира, удари с все сила стената и проби дупка в крехкия гипсокартон. Уилън скочи напред, когато строителят бръкна вътре.
— Чакай, трябва…!
Джесъп обаче вече вадеше ръката си от дупката. Държеше нещо тъмно и космато. Вдигна го за тънката опашка.
— Плъх. Сигурно е минал през някоя дупка в стената.
Уилън не коментира, а на свой ред се приближи до дупката.
Светна с фенерче вътре и надникна. Останах с впечатлението, че го прави колкото за да се увери, че отзад няма нищо друго, толкова и за да успокои нервите си. Обърна се към Джесъп с хладен поглед:
— Ако пак ми спретнете такъв номер, ще ви арестувам за унищожаване на веществени доказателства. Ако видите нещо, аз решавам какво трябва да се прави. Ясно?