— Боже, това е само един шибан плъх…
— Разбрахме ли се?
Строителят смутено отмести поглед и промърмори:
— Добре, добре, само спокойно.
Хвърли мъртвия плъх в ъгъла. Кучето възбудено се дръпна натам, но с това само си спечели смъмряне от треньорката. Дръпна се назад и я погледна обидено. Уилън си пое дълбоко дъх и измърмори:
— Добре, да направим почивка за обяд.
Навън ръмежът бе преминал в мокра мъгла — ситните капчици висяха във въздуха и се просмукваха в косата и в дрехите. Помислих си дали да не отида до руините на църквата в гората зад болницата, но беше твърде кално и вместо това реших да хапна сандвич и да пийна чаша чай в колата.
Гледах тъпо през прозореца, дъвчех машинално и се питах какво прави Рейчъл, когато някой почука на стъклото ми откъм съседната седалка. Беше Уорд.
— Имаш ли минутка?
Протегнах ръка и бутнах вратата, за да се качи. Не я бях виждал, откакто Одуя прекъсна изявлението ѝ пред пресата, и сега ме порази колко уморена изглеждаше. Под очите ѝ имаше сенки, а по лицето ѝ — бръчки, които не бях забелязал преди. Тя с въздишка се отпусна на седалката, тромава заради издутия корем.
— Какво облекчение! Уморих се да стоя права. Няма да ти отнема много време, исках само да видя как си.
Свих рамене.
— Засега всичко върви добре, предполагам. Още нищо не сме открили.
— Слава богу. Дано поне един ден да не даваме повод за нови заглавия в медиите. Как се справя нашият консултант по разрушаването?
— Джесъп ли? Не сме приказвали много.
— Много дипломатично казано. Чух, че не е най-ентусиазираният член на екипа.
— Мисля, че би предпочел просто да срине сградата, а не да работи в нея.
— Не мога да го виня. Цялото това отлагане сигурно му струва цяло състояние. Ако не беше толкова дразнещ, щях да го съжаля. — Тя се размърда на седалката, опитвайки се да намери по-удобна позиция. — Наскоро говорил ли си с приятеля си Миърс?
Изрече „приятел“ с подчертана ирония.
— Видях го вчера в моргата. Каза, че е намерил изгаряния по двете жертви.
— О, има ново развитие по това. Сега мисли, че са белези от жигосване.
— Жигосване? Както при маркирането на добитък?
Това беше новина.
— Да, нещо подобно. Белезите са малки и трудно забележими предвид състоянието, в което са телата. Но той казва, че открит огън би причинил много по-силно овъгляване на кожата. Мисли, че някой е използвал нещо като поялник върху жертвите. Нещо достатъчно горещо, че да изгори костта, но което причинява само локални изгаряния.
— Чакай, изгарянията са проникнали до костите?
Уорд кимна.
— Трудно е да си го представиш, нали? Все още не е огледал по-едрата жертва и засега само предполагаме, че е мъж. Но Миърс потвърди, че другата жертва е жена на около трийсет-четиресет години. И е намерил по скелета ѝ следи, съответстващи на изгарянията по кожата ѝ.
Боже! Все още се опитвах да си представя нещо, което ще причини такива дълбоки изгаряния, без да нанесе по-забележими увреждания на епидермиса. Малки или не, не бях забелязал никакви изгаряния, когато видях останките в зазиданата стая. Можех да се успокоявам, че беше тъмно и бях погледнал само за кратко, и то от няколко метра разстояние.
Но въпреки това…
— Има и още — продължи мрачно Уорд. — На рентгеновите снимки се виждат фрактури на ръцете и краката и на двете жертви. Само тънки пукнатини, но изглежда, някой сериозно е поработил върху тях. Миърс предполага, че убийствата може да са свързани с банди или наркотици.
— Той и от това ли разбира?
Тя се усмихна.
— Не, но теорията му звучи логично. Знаем, че в „Сейнт Джуд“ се продават наркотици, и това все повече прилича на наказание или убийство за отмъщение. И двете жертви са били завързани и измъчвани, а след това зазидани, докато все още са били живи. Не ми казвай, че не прилича на лично отмъщение.
— Дали банда ще си даде толкова труд? — Можех да го приема за мъченията, но не си представях, че членовете на улична банда ще губят време и усилия, за да зазиждат жертвите си, дори ако имаха необходимите умения да го направят.
Уорд потърка очите си с длан.
— Казах, че това е само теория, и не твърдя, че е безупречна. Но и аз не виждам логика. Ако някой е искал да ги накаже за назидание, щеше да остави труповете на по-видно място. Ако ли не, защо да рискува да бъдат открити при разрушаването на сградата?
Бях водил подобен разговор с Парек. И тогава нямах отговор.
— Намерихте ли някакво съвпадение на пръстовите отпечатъци от кутиите с боя?