Огледах се, като почти се надявах да видя Уилън или някой друг, който може да се намеси. В далечния край на паркинга забелязах няколко бели фигури, но никой от тях не гледаше в нашата посока.
— Хайде да ви извикам такси — предложих, макар че вече знаех как ще реагира.
Той ме погледна.
— Какви глупости говориш? Не ми трябва такси, имам си кола.
Войнственото му поведение се завърна. Знаех, че шансът да го убедя е малък, и преди да успея да направя опит, вратата на една от караваните се отвори. С облекчение видях Уорд с група старши офицери в униформа. Разпознах Ейнсли, но когато видях с тях и цивилни, разбрах какво става.
О, боже.
Бях забравил, че семейството на Кристин Горски ще идва в „Сейнт Джуд“. Майката и бащата вървяха, като взаимно се придържаха. Лицата им бяха изкривени от шок и от скръб. Бяха елегантно облечени, сякаш отиваха на църква или на тържествено събитие. Синът им вървеше отстрани, с дънки, наведена глава и ръце в джобовете, той се движеше на видимо разстояние от родителите си.
Четвъртият цивилен беше Адам Одуя.
Дори и с ежедневно облекло активистът се открояваше повече от старшите полицаи с изрядни тъмни униформи. Посещението явно беше към края си. Бях твърде далеч, за да ги чуя, но официалните лица от полицията се ръкуваха със семейството и кимаха с разбиране. После групичката се раздели и повечето полицаи тръгнаха към колите си. Уорд и Ейнсли останаха с Одуя и семейство Горски.
Вървяха бавно към мястото, където бяхме с Джесъп.
Все още не ни бяха забелязали и строителят седеше с гръб към тях. И все пак беше въпрос на време. Огледах се отчаяно, търсейки начин да избегна това, което знаех, че ще се случи.
Гласовете им се чуваха все по-ясно с приближаването им и характерният баритон на Одуя се открояваше сред останалите. Когато ги чу, Джесъп вдигна глава. Изправи се на крака и когато видя групата, дебелите му вежди се събраха.
— Какво прави това копеле тук?
До този момент се бях притеснявал само, че скърбящото семейство ще се сблъска със строителя. Не ми беше хрумнало, че Джесъп може да познава Одуя. Но активистът бе водил кампанията за спасяване на „Сейнт Джуд“ и беше главният виновник за отлагането на разрушаването заради прилепите. А след като бе представил семейство Горски пред медиите, през последните двайсет и четири часа лицето му беше навсякъде по телевизията и в новинарските сайтове.
Джесъп със сигурност бе разпознал виновника за спирането на работата му.
Сложих ръка на рамото му, за да го възпра.
— Върнете се в колата…
— Това копеле — изпръхтя той, като гледаше Одуя. Опитах се да му попреча да тръгне към тях, но той ме блъсна настрани. От доскорошната му слабост нямаше и следа; адреналинът и гневът му вляха нови сили. Знаейки, че ще направи точно сцената, която исках да избегна, направих последен опит да го спра.
— Не, това е нейното семейство… — започнах, но той не слушаше.
Джесъп беше едър мъж, свикнал да използва теглото си. Изблъска ме и се показа иззад колата.
— Ти! — посочи с пръст Одуя.
Хората от групата погледнаха към нас, привлечени от суматохата. Видях как очите на Уорд се разшириха, а на лицето на Ейнсли се изписа студена ярост. Другите ни гледаха недоумяващо. Включително Одуя. Джесъп може и да имаше основателни причини да го познава, но познанството беше едностранно: активистът вероятно никога преди не беше виждал отговорника по разрушаването.
— Ти си виновен! — изрева Джесъп, като тръгна заплашително към тях. — Доволен ли си сега? А?
Одуя изглеждаше объркан.
— Съжалявам, не ви познавам…?
— Достатъчно!
Ейнсли, атлетичен и вдъхващ респект с полицейската си униформа и фуражка, се приближи към Джесъп. Строителят не му обърна внимание.
— Знаеш ли какво направи? — изрева той на Одуя. — Знаеш ли какви мъки ми причини? На кого му дреме за няколко прилепа или някаква шибана курва наркоманка…
— Казах да мълчиш! — Ейнсли застана пред него и го хвана за ръката. — Главен инспектор Уорд, искам този човек…
Не мисля, че Джесъп искаше да го удари, но на дебелака съвсем му беше паднало пердето. Той се освободи от хватката на Ейнсли, при което ръката му се вдигна рязко и фрасна командира в лицето. Главата на Ейнсли се килна назад, фуражката му падна и той се строполи по гръб. Чух стъпките на няколко полицаи, които със закъснение се втурнаха към нас. Хукнах към Джесъп, за да го удържа, и видях, че Уорд също направи опит, като остави семейство Горски, вцепенени от шок.