Но Одуя беше най-близо. С изражение на пълна концентрация, той направи крачка срещу Джесъп. Когато по-едрият мъж замахна с юмрук към него, активистът се дръпна леко настрани и хвана изпънатата му ръка. Остави Джесъп да го подмине в инерцията си и после изви ръката зад гърба му в хватка за обезвреждане. Строителят изпсува, спъна се и падна на коляно.
— Успокой се — каза му Одуя.
— Копеле! Разкарай се! — крещеше Джесъп, като се опитваше да се измъкне.
В отговор Одуя изви ръката му по-високо.
— Не ме карай да те нараня.
Ейнсли се съвзе от удара, но беше изгубил фуражката си и от носа му течеше кръв. Лицето му бе изопнато от гняв. Приближи се към двамата мъже.
— Добре, ние поемаме.
Дотичаха още няколко полицаи. Одуя се отдръпна, след като те обградиха Джесъп. Дори не се беше задъхал. Кимна ми.
— Здравейте, доктор Хънтър.
Кимнах в отговор, все още разтърсен. Уилън дотича, задъхан, когато изправиха окаяния строител на крака.
— Какво…?
— След това ще говорим — каза му Уорд. Хвърли ми гневен поглед, после се обърна към семейството: — Господин и госпожа Горски, съжалявам…
Прекъсна я шум от разплискване на течност. Останал отзад, забравен от всички, малкият брат на Кристин Горски се преви надве и повърна шумно върху напукания асфалт. Лицето му беше бяло като платно. Изправи се бавно и за секунда си помислих, че ще каже нещо.
После краката му се подкосиха и се строполи на земята.
16
Когато влязох в апартамента, лампите се задействаха автоматично и помещението постепенно се обля в приглушена светлина. Предполагах, че мекото осветление е поставено специално за облекчаване на стреса и напрежението от деня, мъничко лукс за добре дошъл у дома. За мен беше просто досадно и ми се искаше да имам най-обикновен ключ, който да щраквам.
Оставих алуминиевия си куфар до входната врата в антрето, съблякох палтото си и отидох в кухнята. В момента не исках да мисля за нищо друго освен за ядене и пиене.
Най-вече за пиене.
Отворих хладилника да видя какво има там. След като разгледах празните рафтове без особено вдъхновение, мълчаливо се извиних на Аня, извадих яйца и кашкавал и започнах да си правя омлет.
Може да не се бях научил как да боравя с космическата кафемашина, но знаех как да работя с аудиоуредбата. Пуснах я да свири случаен подбор от песни, сипах си бира и занесох чинията си на масата за хранене, като се стараех да не мисля за празното място срещу мен. Когато седнах, от високоговорителите се разнесоха звуците на джаз пиано. Не ми беше най-любимата музика, но поне запълваше тишината. По-добре от нищо.
Отпих глътка бира и се опитах да се отпусна.
След като братът на Кристин Горски припадна, пред болницата настана истински ад.
Бяха извикали линейка, но виждах, че момчето вече се съвзема. Изглежда, припадъкът му беше просто реакция на шок.
Доста неща се бяха случили, които можеха да са причина.
Джесъп бързо беше отведен. Едрият строител отново изглеждаше замаян и съкрушен. Веднага щом се увери, че Люк Горски е добре и има кой да се грижи за него, Уорд дойде при мен. Хвана ме за ръката и ме отведе настрана.
— Какво, по дяволите, беше това? — изсъска.
Казах ѝ всичко, което знаех. Тя ме изслуша мълчаливо. Кожата около носа ѝ побледня. Когато свърших, издиша гневно:
— Не можа ли, де да знам, да го задържиш настрана или нещо такова?
— Опитах се. Видя какво стана.
Тя стисна очи и разтри основата на носа си.
— Мамка му, какво мазало!
— Какво правим с претърсването?
Уорд погледна назад към „Сейнт Джуд“ и поклати глава.
— Все още не знам. Трябва да говоря с Уилън и консултанта по претърсване, за да разбера как стоят нещата с азбеста. Ще трябва да го изкараме оттам.
— А Джесъп?
— Бог знае. По закон можем да го обвиним в нападение над полицай, но всичко зависи от Ейнсли. Господи, Одуя удари джакпота днес.
— Нима? — чу се мек глас зад нас.
„В най-подходящия момент“ — помислих си, като се обърнах към активиста. Нито Уорд, нито аз бяхме забелязали да се приближава.
Уорд се опита да замаже положението.
— Господин Одуя, от името на екипа мога само да се извиня…
Той махна небрежно.
— Няма значение. Нямате вина за действията на този побойник. Каквито и разногласия да имаме относно „Сейнт Джуд“, няма да ви търся отговорност за действията на такъв човек. Жалко само, че Томас и Сандра трябваше да чуят това, което каза. И Люк, разбира се.